Робин Кук - Допустим риск

— Значи си започнала да проучваш историята на Елизабет Стюарт — подхвана Едуард и се наведе над отвореното чекмедже на писалището. — Намери ли нещо?

— Да — отвърна Ким.

Заобиколи писалището и му подаде писмото на Джеймс Фланаган до Роналд Стюарт. Едуард извади внимателно пожълтелия лист от плика. Доближи го до светлината и зачете.

— Набези на индианците в Андовър, виж ти! — изненада се той. — Представяш ли си? В ония времена животът определено е бил доста по-различен. — Едуард дочете последните редове и въздъхна. — Невероятно.

— Не си ли възмутен поне малко? — учуди се младата жена.

— Защо пък да съм възмутен? — изненада се той.

— Аз съм възмутена от дън душа. Клетата Елизабет, имала е много по-малка власт над горчивата си участ, отколкото предполагах. Баща и направо я е спазарил. Унизително е!

— Според мен избързваш с изводите — укори я Едуард. — През XVII век наистина не са разполагали с нашия избор. Животът е бил много по-тежък. Хората са били принудени да се обединяват, за да оцелеят. И вероятно затова интересите на отделния човек не са се зачитали особено.

— Това не означава, че може да спазаряваш живота на дъщеря си — възрази Ким. — Баща и се е отнасял с нея като с имота си, все едно е крава или нива.

— Мен ако питаш, отдаваш прекалено голямо значение на това писмо — каза Едуард. — Баща и и Роналд наистина са се споразумели за този брак, обаче това не значи, че Елизабет е нямала право на мнение и не е казала дали иска да се омъжи за Роналд. Пък и сигурно камък и е паднал от сърцето при мисълта, че може да помогне на родителите си и да им облекчи живота.

— Може би си прав — съгласи се младата жена. — Лошото е, че знам какво в крайна сметка я е сполетяло.

— Още не знаеш със сигурност, че е била обесена — напомни и Едуард.

— Така е — поклати глава Ким. — От писмото обаче се изяснява поне една причина да я обявят за вещица. От книгите, които прочетох, разбрах, че във времето на пуританите не се е гледало с добро око на хората, променили положението си в обществото — смятало се е, че така те престъпват волята Божия. Елизабет попада тъкмо в тази категория — от дъщеря на селянин сиромах е станала жена на сравнително заможен търговец.

— Едно е да си уязвим, съвсем друго — да те обявят за вещица — възрази Едуард. — Питам се каква ли всъщност е била съдбата и — в никоя от книгите не срещнах името и.

— Според майка ми авторите на тези книги не я споменават единствено, защото семейството е правило, струвало, само и само името и да не се свързва с лова на вещици.

— Това вече е нещо ново — отбеляза Едуард. — Но едно е сигурно: през XVII век хората са вярвали, че има вещици и магии. Може би Елизабет наистина е правела магии — искам да кажа, да е била жена с характер и поведение, необичайни за средата, в която е попаднала — а новото и обкръжение да им е приписало характер на магически ритуал…

— Я чакай — прекъсна го Ким. — Нима намекваш, че Елизабет е искала да си извоюва място в новата общност с непозволени средства? Говорех ти, че ако е виновна за нещо, то това е, че си е сменила общественото положение, а не че се е стремяла съзнателно да навреди някому с магии. Не допускам някой от моя род да е бил склонен към злотворство. Пък и няма логика — една „пришълка“ би следвало не да настройва новите хора враждебно към себе си, а по-скоро обратното — да се стреми да се докаже, да ги предразположи…

— Ами ако наистина е правела магии? — повтори младият мъж. — И аз не смятам предшественицата ти за злодей. Но като вземем предвид как са мислели хората през оная епоха, напълно възможно е в нейната среда да се е смятало за нормално спазването на някои ритуали — за дъжд, за плодородие, за здраве… В ония времена дълбоко са вярвали в бяла и черна магия. Разликата е, че бялата магия е за хубави неща, например за да оздравее някой човек или животно. От друга страна, черната магия е била подчинена на зли помисли и е била наричана вещерство. В някакъв период явно е било въпрос на мнение да решиш дали някоя отвара или талисман са бяла или черна магия.

— Може би си прав — съгласи се Ким. Замисли се и поклати глава. — Но не, според мен грешиш. Интуицията ми подсказва друго. Имам чувството, че Елизабет е била невинна, но нещо я е сполетяло и тя се е озовала в центъра на ужасна трагедия. Каквото и да и се е случило, то явно не е било никак приятно, а това, че днес никой от потомците и не зачита нейната памет, само засилва несправедливостта. — Ким хвърли поглед към кантонерките, писалищата и сандъците. — Въпросът е: дали обяснението може да бъде намерено в това море от документи?