Робин Кук - Допустим риск

— Няма значение — рече Ким. — Извинявай. Не биваше да оставам.

Едуард отвори очи и я погледна.

— Нещо притеснява ли те? — попита я.

Младата жена кимна.

— Съжалявам. Не биваше да те убеждавам да оставаш.

— Ти не си виновен — възрази тя.

— Искаше да си тръгнеш — възрази Едуард. — А аз те спрях.

Спогледаха се и прихнаха.

— Май се повтаряме — рече Ким през смях. — Пак се надпреварваме кой ще се извинява повече.

— Щеше да е смешно, ако не беше жалко — съгласи се и Едуард. — А би трябвало да сме отбелязали поне някакъв напредък.

Ким се приближи и обви ръце около врата му. Прегърнаха се смълчани. Едуард пръв наруши тишината.

— Нима наистина още се чувстваш неудобно?

— Не — увери го младата жена с усмивка. — Понякога е достатъчно да погледнеш някого в очите, за да ти олекне.

Докато той си вземаше душ, Ким звънна на съквартирантката си Марша, която сигурно вече тръгваше на работа.

Марша и се зарадва и сподели, че се е притеснила, задето предната вечер Ким не се е прибрала и дори не се обадила.

— Трябваше да ти звънна — заоправдава се Ким.

— Значи всичко е минало по вода? — подпита плахо Марша.

— Да, много хубаво беше — призна си Ким. — Но стана късно и не исках да те будя.

— Ама разбира се! — възкликна приятелката и.

— Ще нахраниш ли Сава? — помоли Ким, за да смени темата — Марша познаваше и кътните и зъби.

— Котката ти вече е нахранена — успокои я тя. — Единствената друга новина е, че снощи те търси баща ти. Каза си му се обадела при първа възможност.

— Баща ми ли? — учуди се Ким. — Виж ти! Никога не ме е търсил.

— Излишно е да ми казваш — засмя се Марша. — С теб живеем заедно от години, а това е първият път, когато говоря с него по телефона.

След като се окъпа и облече, Едуард изненада Ким с предложението да закусят заедно на Харвард Скуеър. Беше очаквала той да се запъти право към лабораторията.

— Станах два часа по-рано, отколкото очаквах — поясни ученият. — Лабораторията може и да почака. Снощи прекарах най-хубавата вечер от цяла година насам и не ми се иска тя да свършва.

Ким се усмихна и след като се вдигна на пръсти, обви ръка около врата му и го притисна до себе си. Той начаса отвърна на милувката.

Качиха се в колата на Ким, тъй като и бездруго трябваше да я преместят — бяха я оставили пред апартамента на Едуард, където можеха да спират само хората, живеещи в кооперацията. Щом излязоха на площада, Едуард я заведе в студентския стол, където хапнаха бъркани яйца с бекон и кафе.

Какво ще правиш днес? — поинтересува се той.

Налагаше се да говори колкото му глас държи, за да надвика врявата в заведението. Лятната сесия в университета беше в разгара си.

— Отивам в Салем — отвърна Ким. — Започнали са ремонта на къщата. Искам да проверя как върви. Ще се върна надвечер.

— Искаш ли към осем да се срещнем в „Харвест Бар“?

— Дадено.

Едуард помоли Ким да го остави на ъгъла на Къркланд Стрийт и авеню Дивинити. Застана на тротоара и и маха, докато я изгуби от поглед. Знаеше, че е влюбен, и му беше приятно. Идеше му да запее. Беше толкова весел, защото усещаше, че и Ким се влюбва в него. Дано само продължеше по-дълго… Едуард си спомни цветята, които и пращаше всеки ден, и се запита дали не прекалява — нямаше голям опит в тези неща.

След като влезе в биологичната лаборатория, установи, че още нямаше осем часа. Тръгна нагоре по стълбите, притеснен, че ще се наложи да чака Кевин Скрантън. Оказа се обаче, че тревогата му е безпочвена — Кевин вече беше на работа.

— Добре, че се отби — рече му той. — Тъкмо се канех да те търся. — Да не си намерил Claviceps purpurea? — попита обнадежден Едуард.

— Не — поклати глава Кевин. — Няма Claviceps.

— По дяволите! — изруга другият мъж и се отпусна тежко в един от столовете.

Усети как го присвива под лъжичката — беше много разочарован. Беше разчитал на положителен резултат, и то главно заради Ким. Искаше да и го поднесе като дар, с който тя да изчисти позорното петно върху името на Елизабет.

— Какво оклюма такъв, все едно са ти потънали гемиите! — засмя се Кевин. — Няма Claviceps, затова пък има какви ли не други гъбични плесени. Една, получена по морфологичен път, прилича на Claviceps purpurea, но е от непознат досега вид.

— Да не се шегуваш? — скочи Едуард. Грейна при мисълта, че ако не друго, то поне са направили научно откритие.

— Е, това не е кой знае колко изненадващо — подхвана пак Кевин и Едуард отново се свъси разочаровано. — Днес са установени към петдесет хиляди разновидности на гъбичките. Но някои смятат, че истинският им брой е някъде между сто и двеста и петдесет хиляди.