Робин Кук - Допустим риск

— Явно си такава егоистка, че не можеш да го разбереш — просъска ядосано баща и. — Но поне помисли за майка си. Това я унижава и не е важно защо! Ако ти трябва причина да престанеш да се занимаваш с Елизабет — тази е достатъчна. И точка!

Ким вдигна капучиното, отдавна вече изстинало, и отпи. Нямаше смисъл да спори с баща си. Открай време беше безпредметно да се опитва да разговаря с него. В такива случаи думата имаше само той.

— Майка ти ми спомена още, че си решила да направиш някои промени в имението — допълни бащата, решил, че щом Ким мълчи, значи си е взела поука и е преглътнала съвета му да не се занимава с Елизабет. — Какво точно смяташ да предприемеш?

— Просто ще ремонтирам старата къща и ще се нанеса в нея. Докато говореше, баща и пак се зачете във вестниците. Накрая я попита само какво смята да прави с вещите на дядо си в замъка.

— Там няма да пипаме нищо — обясни Ким. — Поне докато Брайън не се прибере.

— Хубаво — одобри баща и и продължи да чете „Уол Стрийт Джърнъл“.

— Понеже стана дума за мама, тя къде е? — попита младата жена.

— Горе — отвърна баща и. — Не се чувства добре и не иска да вижда никого.

След няколко минути Ким излезе от къщата с тъжно, тревожно чувство — странна смесица от съжаление, гняв погнуса. Докато се качваше в колата, си помисли, че бракът на нейните родители е отвратителен, и се зарече не допуска никога да се хваща в капана на подобни отношения.

Излезе от алеята към къщата и подкара към Салем. Докато пътуваше, си каза, че колкото и да ненавижда лицемерието и лъжата между майка си и баща си, и тя самата е изложена на опасността да ги възпроизведе в брака си. Сигурно затова се гневеше на Кинард, че си позволява да ходи на риба и излети, без да се съобразява с нея.

Неочаквано се усмихна. Мрачните и мисли начаса бяха изместени от спомена за цветята, които Едуард и пращаше всеки ден. От една страна това я притесняваше, от друга обаче и напомняше, че той е човек от по-друга категория. В едно беше убедена: той не беше женкар. Според нея женкарите бяха самоуверени и напористи — като баща и и Кинард.

Колкото и потискащ да беше разговорът вкъщи, той само разпали още повече интереса и към Елизабет Стюарт. Затова и, докато минаваше с колата през центъра на Салем, тя свърна към Музейния площад.

Остави автомобила на паркинга и се запъти към института „Пийбоди-Есекс“, културна и историческа организация със седалище в няколко старинни реставрирани сгради в центъра. Наред с другото там се намираше и архивът на Салем и на околността — тук се пазеха и документите от съдебните процеси срещу салемските вещици.

Касиерката във фоайето продаде на Ким билет и я упъти как да отиде в библиотеката. Ким взе на един дъх стръмните стъпала и мина през тежка остъклена врата. Библиотеката се помещаваше в сграда от началото на XIX век с висок таван, декоративни корнизи и украшения от тъмно дърво. Читалня с мраморни камини, огромни полилеи, тъмни дъбови бюра и удобни столове с облегалки откъсваше човек от забързания живот навън и насочваше мислите към духа — там, където дребнавите ежби на ежедневието нямаха власт.

При Ким веднага дойде дружелюбна и отзивчива библиотекарка. Беше възрастна беловласа жена с мило лице, която и показа как да намира документите и трудовете, посветени на салемските вещици, включително обвиненията, жалбите, заповедите за задържане, дадените под клетва показания, стенограмите от съдебните заседания, присъдите и заповедите за екзекутиране. Всички те бяха старателно описани върху картончета, подредени в старовремската картотека на библиотеката.

Ким беше изумена и насърчена от огромния материал, до който получаваше достъп. Веднага щом библиотекарката се отдалечи, тя се нахвърли на каталога. Затърси развълнувана името на Елизабет Стюарт. Беше убедена, че няма начин да не го открие. Но бързо се разочарова. Нямаше Елизабет Стюарт. Името на рода Стюарт липсваше върху картотечните картончета.

Ким отново отиде при писалището на библиотекарката и този път без недомлъвки я попита за Елизабет Стюарт.

— Името ми е непознато — отвърна жената. — Знаете ли по какъв начин е свързано със съдебните процеси?

— Казвали са ми, че жената е била сред обвиняемите — поясни Ким. — Доколкото знам, е била обесена.

— Изключено — отсече Грейс Миън. — Смятам се за експерт по документите от съдебните процеси. Не съм срещала това име дори сред свидетелите, камо ли сред двайсетте жертви. Кой ви е казал, че е била изправена пред съда?