Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Щом стигна до управлението — безлична едноетажна сграда, отделена с навита на спирала бодлива тел от двора на затвора в задната част — той прогони Гейл от мислите си с надеждата, че Нанси е успяла да открие Марк, както и някаква информация относно изчезналото момиче.

Ала вниманието му бе привлечено от Томи Брандън и още двама полицаи от другата страна на улицата. Светлините на единия от патрулните автомобили проблясваха.

Уолт паркира и се запъти към тях със свито сърце. Лудият Дийн Фалко бе завързан с вериги към едно дърво.

— Овцете загиват! — крещеше Фалко към Уолт. — Околната среда е убиец. Всички корпоративни спекуланти на бесилото!

Фалко бе арестуван и съден за подобни деяния поне шест пъти. Обикновено събираше малка група, която да подкрепя изявите му, само че през летните месеци, а не при минусови температури като сега. Дебелата верига бе заключена със здрав стоманен катинар, дяволски труден за рязане. С кислородно-ацетиленова горелка щяха да повредят дървото. Този път Фалко се бе постарал в избора на бойни средства за каузата си.

Взе отново да крещи посланието си, още по-силно — животни в опасност, замърсяване на околната среда — което накара Уолт да хвърли поглед през рамо, за да провери дали се е насъбрала публика.

Видя Фиона със снимачната й техника и една репортерка — Сю Бейли.

Двете пресякоха улицата, едва сдържайки усмивките си. Всички познаваха Дийн.

Фалко опъна веригите като същински мъченик.

Брандън говореше по мобилния си телефон с „Елби автомобили и гуми“, в опит да осигури портативна режеща горелка; обикновен трион нямаше да им свърши работа в случая.

Бащата на Уолт — Джери — обичаше да се заяжда със сина си относно дреболиите, с които му се налагаше да се занимава като шериф. Въпреки славата си на притегателна ски дестинация за богатите и известните, Сън Вали все още бе спокойно градче с ниска криминална активност. На първа страница на „Ууд Ривър Джърнъл“ често можеха да се видят статии за стадо овце, препречило движението на магистралата, или за разбит монетен автомат за дребни стоки в Клуба на пенсионерите. Джери Флеминг си умираше от удоволствие да ги коментира. Точно по тази причина Уолт се надяваше да не попада в никоя от снимките към репортажа. Джери имаше абонамент и за двата местни вестника — „Маунтин Експрес“ и „Ууд Ривър Джърнъл“.

Уолт се наведе към ухото на Фиона:

— Знам, че не съм ти шеф — каза, — но ще съм ти много благодарен, ако ме няма на снимките.

— Читателите са твои бъдещи избиратели — подсказа му тя.

— Ще изглеждам така, сякаш по цял ден се занимавам с хора, дето нямат какво друго да правят, освен да прегръщат дървета — отвърна той. — Ако го арестувам, значи не ми пука за околната среда; ако го оставя да вика, значи съм ревностен либерал.

— Защо просто не го подпалиш? — предложи тя.

Уолт се разсмя спонтанно, после прикри уста с длан.

— Звучи разумно.

— Не, по-добре го зарежи тук и не прави нищо, как мислиш?

— Разсъждаваш като ченге — отвърна той.

— Ще му замръзне задникът и ще остане без публика за проповедите си.

— Май ще те послушам — каза той и стисна леко ръката й над лакътя; фина, стегната ръка.

После тръгна към управлението.

Нанси го посрещна с мрачен поглед.

— Удрям на камък с Марк — каза тя.

— Мобилният?

— Не отговаря.

— Служебният?

— Отварят чак в десет. Звъннах на телефона им за спешни случаи. Жената, която вдигна, не го е чувала от вчера. Припомни ми — не че имаше нужда — колко близък е чувствал брат си. Предположи, че може би не иска да го безпокоят днес.

— Съмнявам се.

Въпреки планините от документи, Уолт обожаваше кабинета си. Можеше да хлопне вратата и да се изолира от света. Само дето напоследък, благодарение на Гейл, често се улавяше, че просто седи зад бюрото си и гледа в една точка пред себе си.

— Нещо ново за булката беглец?

— Шаферка — поправи го Нанси. Седнеше ли зад бюрото си, не оставаше и следа от чувството й за хумор. — Казва се Кайра Тулевич. Още не се е прибрала.

Уолт взе решение.

— Отивам у Марк — каза той.

— Звънях и на домашния му телефон — припомни му тя. — Ако искаш, можем да пратим полицейска кола.

— Не, ще отида сам.

Преди да тръгне, Уолт даде на Нанси списък със задачи: искаше подробна информация относно Кайра Тулевич — приятели, гаджета и останалите шаферки; искаше да знае защо Центърът за спешни повиквания още се бавеше да им предостави номера, от който бе подаден сигналът, изпратил екипа на Службата за издирване и спасяване към билото на Галена; искаше и снимки от Фиона на отпечатъците от автомобилни гуми.