Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

— Влизай — рече той — и казвай какво има.

От гаража се носеше периодично пукане на въздушна пушка и заглушаваше мелодията от радиостанция за ретро музика. Кога „Токинг Хедс“ бяха станали ретро? — чудеше се Уолт, докато разглеждаха снимките на Фиона.

— Искам да знам каква марка е гумата — обясни той — и за каква кола може да става въпрос.

— Тук лепим спукани гуми и регулираме предници. Сега правим и специална отстъпка за чистачки.

— Моля те.

— Гумата е „Тойо“. — Докато правеше пауза да помисли, Елби имаше отвратителния навик да издава подсвиркващ, влажен звук през зъби, като сърбане. Той поведе Уолт през гаража, покрай три деца в изцапани гащеризони, заети с разглобяването на някакви машинарии, и свали една гума от рафта в дъното. — Наричат я Белязаната. Виждаш ли тази централна шарка на грайфера? Лесно се откроява. Добра гума, здрава. Ама е малко скъпичка.

— За каква кола е?

— За голяма. Пикап. Микробус.

— Това не стеснява особено избора, а?

— Продаваме доста от тях. Освен това влизат в стандартното оборудване на някои 4×4 модели на Тойота.

— Същият този размер?

— Оразмерил си отпечатъка за снимката с ръкавица, Уолт. Трудничко ще ми е да определя точния размер.

— Не се ли сещаш за нещо, което да ми помогне да стесня търсенето?

— Била е малко мека. Виж как широко ляга — каза Елби и посочи снимката. — И е износена от външния край. Претоварена и мека. Или пък някой просто е искал да има по-добра тяга в тоя сняг. Така колата се крепи по-добре на пътя, но животът на гумите се скъсява наполовина.

— Претоварен пикап, движещ се по заснежен път — разочаровано каза Уолт. — Едва ли са повече от две-три хиляди в района. Ще го открием за нула време.

— Искаш ли нови чистачки?

Елби забеляза, че Уолт хвърля погледи към един от работниците му.

— Виж, Уолт, знам, че Тейлър е стар твой познайник. Служебно. Но хлапето е трудолюбиво и искам да му дам възможност за ново начало.

— Че аз казал ли съм нещо? — заоправдава се Уолт. — Даже се радвам, че си е намерил добра работа. Но какво, по дяволите, се е случило с лицето му?

— Каза, че се ударил в дърво, докато карал ски тази сутрин.

— В планината? — саркастично подметна Уолт. — С шейсет долара в джоба на ден? Тейлър Крабтрий? Осъден е на четиристотин часа общественополезен труд за монтиране на камера в дамската тоалетна на Алтернативното училище. Наистина ли смяташ, че човекът прекарва много време в планината, Елби?

— Ударил се е в дърво. Това обяснение ми върши работа. Работи при мен следобед. Децата на тази възраст… момче като него на практика се справя съвсем само. Знаеш как е в тази долина, Уолт. Дявол да го вземе, дори голям човек с нормална работа вече трудно свързва двата края тук. Какво остава за хлапе като Тейлър. Не му е лесно.

Крабтрий погледна крадешком в посока към Уолт. Шерифът прочете в очите му куп неща, включително гузност и страх. Но имаше и още нещо. Усети някаква напрегнатост, сякаш Крабтрий искаше да говори с него.

— Елби — каза Уолт, — имаш ли някакво мастило, масло или нещо друго, с което да направим отпечатък от грайфера на тази гума?

— Май имам снимка в един от каталозите.

— Ще бъдеш ли така добър да провериш?

Елби хвърли поглед към Тейлър, после към Уолт.

— Не му вади душата. Само това те моля.

Уолт тръгна към Крабтрий и момчето наведе глава, опитвайки се да изглежда зает. Уолт застана до него и веднага разбра, че сцепената устна и синините около очите му не са в резултат от сблъсък с дърво. Нямаше никакви ожулвания; беше ударен — веднъж, но доста здраво.

— Вземи си полагаемата почивка и ела да излезем отвън — каза Уолт.

Крабтрий остави гаечния ключ и повлече крака след него, сякаш ботушите му бяха с два номера по-големи. Щом излязоха отвън, Уолт се огледа, за да се увери, че на разговора им няма да има свидетели. Усилието му успя да привлече вниманието на Крабтрий.

— Колко часа общественополезен труд ти остават?

— Двеста осемдесет и два.

— Сещаш се кой ги брои, нали? — каза Уолт. Надяваше се да си спечели нещо повече от смръщен поглед, но се провали. — Ако ми помогнеш за нещо, мога да намаля бройката.

— Имам ли избор?

— Чувал ли си нещо за вербуване на младежи за определена дейност в извънучебно време?

Хлапето сви рамене, избягвайки да го гледа в очите.

— Наричат себе си Самакини — продължи Уолт. — Означава „копие“ на езика на чернокраките 7 7 Най-могъщият и многоброен индиански народ в Северните равнини. — Б.пр. . Говори се, че искат да вербуват ученици от по-горните класове, за да им вършат мръсната работа. Някой друг да извършва престъпленията. Заради такива като тях разправят, че мексиканците опропастяват всичко, че заграбват свободните работни места, че пълнят училищата. Готови са на всичко, за да намерят някой достатъчно луд. Знаеш ли нещо за това?