Морис Уест - Арлекин

Янко показа, че въпросът е приключен.

— Пак ще го повторя. Вие сте луд. Да тръгваме, господа.

— Извинете, мистър Янко — поколеба се старшият адвокат, — защо не почакаме, докато изявлението бъде напечатано и подписано? Рядко се случва някой да ни предостави въжето, на което да го обесим.

— Вие чакайте — каза Базил Янко. — Аз имам работа.

Той излезе и остави двамата объркани адвокати да почакат десетина минути, докато Сюзън напечата стенограмата.

Арлекин се усмихна:

— Моля, господа. Позволете да ви предложа нещо за пиене. Жалко, че клиентът ви бързаше толкова много. Ще ви покажа някои документи… само за да разберете, че не съм толкова глупав, колкото ви изглеждам.

Той отвори куфарчето си и подаде на всеки от тях фотостат от признанията на Педро Галвес.

Лицата им не трепнаха, докато ги четяха. Накрая старшият адвокат попита:

— Можем ли да го задържим?

— Боя се, че не.

Те върнаха листата неохотно. Изведнъж проявиха нетърпение за напитките и необикновено желание за „спокоен обмен на мисли“, както го нарекоха. Пред тях стоеше сложен въпрос и те го знаеха. Трябваше да защитят пълната невинност на своя клиент. Бяха обезпокоени от вече опасния аспект на изчезването на Алекс Дагън, за което бяха предупредени пред свидетели. Започнаха да говорят със заобикалки за „посредничество и мирно уреждане на възникналия спор“.

Арлекин ги остави да говорят, след което им зададе въпрос, на който не можаха да отговорят:

— Как можете да посредничите, когато става въпрос за убийство, господа? Как можете да върнете един мъртвец?

Тръгнаха си в седем — двама много объркани мъже, всеки от тях с подписан протокол и доста неясна представа какво да прави с него. Веднага след като напуснаха, Арлекин помоли Сюзън да му приготви багажа. Майло Фром щял да дойде да го вземе в осем и половина. Щели да летят за Лондон. Новината ме озадачи. Обясни я по следния начин:

— … Фром беше прав, Пол. Янко е изградил толкова много прегради около себе си, че всяко разследване спира по средата — Галвес, Тони Тезориеро, Алекс Дагън и убийството на Франк Лемиц в Лондон. Янко действа така. Той делегира власт и избягва от отговорност, когато това го устройва… Все пак Алекс Дагън не се занимаваше с убийства, а само с кариерата си. Получил е нареждане да организира измамите в Мексико Сити, но е бил достатъчно умен да се застрахова. Оставил е в сейфа си собственоръчно написан разказ за цялата афера, като доказва, че е действал по указания от „Криейтив Системс“. Това не би му помогнало пред съда, но би гарантирало кариерата му в компанията. В сейфа открихме и голяма сума пари в брой — вероятно възнаграждението, което е получил, и парите, които му е дала Мария Гусман. Според регистъра на банката той е отварял сейфа малко преди да изчезне, вероятно за да си осигури средства, които да не могат да бъдат проследени. Предполагаме, че след като Галвес е телефонирал на Янко, Дагън е бил посъветван да се скрие. Направил го е, като е знаел, че писмото ще му гарантира сигурност. Съпругата му не е могла да ни го предаде, защото не знаеше, че съществува. Сега не може, защото вече го имаме. Охраняваме мисис Дагън и детето й, а Янко получи предупреждението, което току-що чухте. Саул Уелс продължава да търси Дагън. С Майло Фром отиваме в Лондон, за да се срещнем с посредника между Дагън и Янко. Ако той проговори, делото ни е в кърпа вързано.

— Делото за измама, но не и това за убийство. Което означава, че току-що си замесил името си в клеветата на века. Съгласен съм с Янко. Ти си луд. Все пак, кой е този в Лондон?

— Мъжът на Бевърли Менърз, бившата ни компютърна операторка. Тя очаква бебе — спомняш ли си? — и играе голф в Съри с нашия лондонски директор.

— Да се надяваме, че няма да реши да замине нанякъде, преди да пристигнете.

— Не може. Фром се е свързал със Скотланд Ярд; те го разпитват за убийството на Франк Лемиц. Това ще го ангажира, докато стигнем там.

— Какво искаш от нас?

— Да отидете в Ню Йорк. Може и след два-три дни. Чакайте там, докато се върна.

— Само това?

— Само това, Пол. Забавлявай се. Нека и Сюзън си почине. Нищо няма да, се промени, докато се върна. По-добре не се замесвай в клюки.

Звучеше лесно. Знаех, че не беше. Решението бе прекалено елементарно за всичко, което рискувахме. Той не се бе отказал от клетвата си да убие Базил Янко. Той просто ковеше ешафода.

Лесно бе да се освободим от неща като приятелство и дълг. Невъзможно бе да изтрием от паметта си последните събития и болезнения страх от надвиснало зло. Обидно бе да размахаш пръчката на шута и да кажеш: „Виж! Светът е друг.“ Какво трябваше да направим? Да ядем, да пием, да обиколим галериите, да отидем на представление, да обходим с туристически автобус домовете на звездите?