Морис Уест - Арлекин

— Благодаря ви, мисис Дагън… Сюзън, ако Янко се обади, приеми, по което време му е удобно, стига да се срещнем тук. Пол, свържи се с Майло Фром и го покани на обяд във „Веритас“ в Санта Моника. Кажи му, че е много важно.

Обадих се на Майло Фром, който се зарадва на поканата за обяд. Базил Янко телефонира и каза, че ще пристигне в хотела заедно с адвокатите си в шест вечерта. Жалко, че щеше да ни изгуби часа за коктейли, но трябваше да се съгласим. После със Сюзи избягахме от работа. Излежавахме се край басейна. Плувахме. Пихме „Блъди Мери“, ядохме клъб-сандвичи 45и дремнахме под червените цветове на бугенвилеите. Преди да усетим, стана четири следобед. Когато отидохме да се преоблечем, Джордж Арлекин още не се беше върнал. Обади се в пет и каза, че е пристигнал. В пет и половина повика Сюзи, за да подготви срещата — да нареди листа и химикалки и да поръча питиета и сандвичи с препечен хляб и черен хайвер. В шест и пет, избръснат, спокоен и с бистра глава, се появих на срещата с Базил Янко и неговите адвокати.

Те бяха любопитна тройка: Базил Янко, сивокос учен в копринен костюм и рошав млад адвокат със слабо лице и изражение на злобно джудже. Сюзън седеше отстрани, с надвесен над бележника молив и кафяв плик на пода до нея. Джордж Арлекин, облечен с копринена риза и панталони, седеше начело на масата като директор на изключително престижна модна къща. Базил Янко откри срещата със сприхав въпрос:

— Е, мистър Арлекин, какъв е дневният ред?

— Първо, мистър Янко, желаете ли да ни представите някакви документи?

— В момента, не. Предпочитаме да го направим в Ню Йорк, ако това ви устройва.

— Напълно… Ако аз отсъствам, мистър Дезмънд ще действа въз основа на пълномощията си. Те още са в сила, нали, Пол?

— Още два месеца, Джордж.

— Добре. Това задоволява ли ви, господа?

Сивокосият и младият кимнаха в знак на съгласие. Джордж Арлекин попита колебливо:

— Компенсации за щетите? Предполагам, че претендирате за тях, мистър Янко?

— Не, но ако се наложи, ще го направим, мистър Арлекин. Сега, каква е целта на тази среща?

— Предполагам, че ще искате протокол?

— Да, моля.

— Сюзън ще го стенографира и ще го напечата на машина, преди да си тръгнете. След това можем да се споразумеем и да го подпишем. Това приемливо ли е?

За Базил Янко бе приемливо; неговата свита се съгласи по необходимост.

Джордж Арлекин се облегна на стола си, протегна крака, направи пирамида с ръце и се усмихна зад върха й.

— Мистър Янко, заявявам пред свидетели и ще се подпиша под следното: вие сте организирал заговор и сте измамил банката ми с петнадесет милиона долара, с цел да ме дискредитирате и да си осигурите контрол над моята компания. Освен това сте организирал и убийствата на Франк Лемиц в Лондон, на Валери Халстрьом в Ню Йорк и на съпругата ми в Мексико Сити. Възнамерявам в следващите няколко дни да отправя тези обвинения публично и да ги повдигна пред съда. Разбирам, че ако не успея да ги докажа, аз съм извършил страшна клевета и ще бъда готов да понеса всички последствия, до които може да се стигне. С удоволствие ще чуя вашия коментар, официален или не.

— Официален — отвърна хладно Базил Янко. — Мисля, че сте опасен луд.

— Също за протокола. — Старшият адвокат претегляше думите си внимателно. — Бихте ли ни казал защо решихте да направите това необичайно изявление в този момент и по такъв начин?

— Днес бях информиран от Федералното бюро за разследване, че двамата с мистър Дезмънд сме потенциални мишени на терористични нападения като симпатизанти на ционизма. Вписани сме в документ, излязъл от банката данни на мистър Янко. Невръстният ми син е под полицейска закрила в Женева. Искам мистър Янко да знае това, тъй като, ако с нас се случи нещо, той няма да бъде защитен от закона, защото вече съм представил доказателства в подкрепа на обвиненията.

Тогава младият адвокат се размърда и каза невъзмутимо:

— Очевидно доказателствата са недостатъчни, тъй като в противен случай мистър Янко щеше да бъде арестуван — в което положение скоро ще се окажете вие, мистър Арлекин. За разлика от своя по-старши колега аз, в светлината на последните изтичания на информация в пресата, оценявам това, на което сме свидетели, като груб опит за шантаж и принуда.

— За принудата съм съгласен — отвърна спокойно Арлекин. — Опитваме се да предотвратим убийството на Алекс Дагън. Тази сутрин се срещнах със съпругата му. Помогна ни много… Няма да спечелите нищо от смъртта му, мистър Янко.