Морис Уест - Арлекин

С него ми беше добре. С любов и търпение той извличаше на преден план доброто в мен, както извличаше плодовете от земята и букета от виното. Първите малки гроздове наедряваха бавно. Докато се разхождахме по терасите, през пещерите и блестящите стерилни лаборатории, непрекъснато говорихме за процеса, който накрая води до тайнствения момент, когато джибрите трябва да се превърнат в хубаво вино.

Той произнасяше имената като молитва: каберне, шардоне, шенин блан, совиньон, семилон и зифандел, което полковник Агостон Харашци донесъл от Унгария през 1857 г. и което все още било единствено в Калифорния. Говореше за Робърт Луи Стивънсън, който пиел соверен и шамсберг и ги възпял за срам на еснафите в Европа. Като укор, отправен към мен, той цитира Том Джеферсън: „Никой народ не е пиян, когато виното е евтино; и никой не е трезвен, когато високата цена на виното превръща концентратите в предпочитано питие.“ Той предизвика смях у Сюзън, когато рецитира тоста на стария Матиас Клаудиус: „Wer lebt nicht Wieben, Wien und Gesang…“ (Който не обича жените, виното и песните, си остава глупак за цял живот.)

Преди да преполови денят, той бе успял да я омагьоса, а мен — да измъкне от депресията, в която бях потънал много отдавна като мръсно куче. След обяда, като остави Сюзън да дремне във вътрешния двор, той ме разведе сред горичката, в края на която се намираше жизнерадостна малка статуя на Поверело в разговор с чифт гълъби, кацнали на протегнатата му ръка. Разказах на Мендоса какво се случи в Ню Йорк и Мексико. Нито една моя дума не го изненада, но всяка го натъжи.

— … Пол, приятелю, ние сме като селяни, които живеят в зона на бойни действия. Навсякъде около нас има смърт. Свикнали сме с нея. Дори не я пренебрегваме; превръщаме я в основно забавление… Мислим, че римляните са били варвари само защото организирали смъртни игри на арената. Сега ти представяме на нашите деца по телевизията и в киното… Голяма компания убива хора? Разбира се, че го прави… Вярвам на всяка твоя дума. Изненадан съм единствено от това, че не е имало повече насилие…

— Може и да има. Джордж Арлекин се закле да убие Базил Янко.

— И това, Пол, след всичко, което се е случило, те учудва? Не би трябвало… Убийството е заразно като чумата. След всяка революция, лява или дясна, законите се коват от убийците и се прилагат от палачите. Единствено нравствените спирачки държат все още неприкосновеността на живота, неприкосновеността на човека. Премахни ги, зарежи ги в отчаяние, както е направил Арлекин, и убийството е естествена последица… Но ти не трябва да го допуснеш, Пол.

— Не мога да го спра. Той ме изолира. Не искам да имам пръст в това, така че го напускам. Сюзън — също.

Както вървеше, Франсис Ксавиер Мендоса внезапно спря. Постави ръце на раменете ми и ме завъртя, за да го погледна в очите. Бе мрачен като буреносен облак.

— Пол, познавам бегло този човек. Той е твой приятел, не мой. Но ти се заклевам, че ако го изоставиш сега, ако не бъдеш до него до последния момент и не се опиташ да предотвратиш това ужасно нещо, кракът ти няма да стъпи в моя дом… Никога! Това е твой дълг! Ти го обичаш! Ако той умираше от глад, щеше ли да му откажеш коричка хляб? Сега е изпаднал в отчаяние. Ще му обърнеш ли гръб и ще го оставиш ли да се побърка окончателно? Не можеш! Няма да го направиш!

— Какво да направя, Франсис? Какво да кажа?

— Каквото и да е: всичко, нищо! Но бъди там! Не го разочаровай. Преглъщай всяка обида. Стой до него. Ако това някога се случи с мен — а аз знам, че би могло, защото съм човек, с гореща кръв и дядо ми е убивал хора по тези хълмове — се надявам, че някой приятел ще ме възпре да извърша този ужасен, краен акт. — Той ме хвана подръка и отново започнахме да се разхождаме. — … Разкажи ми за Сюзън. Много ми харесва.

— Няма много за разказване. Някога бяхме любовници. Винаги сме били приятели. Сега поради цялата тази бъркотия отново сме любовници. Не знам докога ще продължи.

— Защо да не продължи?

— Вече е късно, Франсис, стари приятелю.

— Още една причина да оцениш хубавите неща. Да се влюбиш, е детска работа. Но любовта е като най-доброто вино… да го налееш бавно и да го задържиш внимателно, да го отпиеш с наслада и да преглътнеш. Доброто лозе не пониква само. То се създава… Наблюдавах как те гледа. Виждам, че я харесваш. От това може да излезе хубав брак.

— От първия ми не излезе нищо. Не мога да понеса още един провал.

— Защо трябва да бъде провал? И двамата сте имали време да се научите. Каквото и да казват старите теолози, тайнството не е в изричането на думите. То е в обвързването и в любовта. Ти си ми приятел. Неприятно ми е да те виждам самотен в тази хубава възраст. Помисли за това… Не мисли за Арлекин. Разбрахме ли се?