Морис Уест - Арлекин

— Знам.

— От момиче съм влюбена в Джордж Арлекин.

— И това знам.

— Така че няма да сключиш много изгодна сделка.

— А аз поисках ли?

— Не… Но защо, Пол? Защо аз? Защо сега? Аз съм тук. Доволна съм, че съм тук. Нямаш никакви съперници, макар че ми се иска да имаше… Не, моля те, остани, където си! Ще се разтопя в ръцете ти, ще кажа „да“ и ще съжалявам на сутринта… Кажи ми защо, Пол?

— Причините са много, Сюзи. Но само една е достатъчна: нищо и никого на света не обичам повече от теб… Може би това не е достатъчно. Не знам. Живял съм прекалено дълго и съм научил прекалено малко. Все пак, както казват в бизнеса, това е твърда оферта.

— А не добавят ли обикновено: приемаш или не?

— Да, но не и аз. Когато това свърши, скъпа Сюзи, аз се сбогувам с бизнеса и отплувам. Има време. Помисли си.

— Помислила съм, Пол. Размишлявала съм за това и сама, и легнала в прегръдката ти, щастлива, че се намирам там. Знам само едно: обичам те прекалено много, за да ти предложа само част от сърцето си. Искам да изчакаш, докато всичко това свърши — не за да спечеля Джордж, защото е невъзможно, а за да се излекувам от него, да превъзмогна момичешките си мечти и да бъда готова да стана предана съпруга на предан мъж… Ти си по-благороден, отколкото съзнаваш, Пол. Бих желала да се гордееш с жената, с която ще сключиш брак. Моля те, почакай малко. — Тя се усмихна прекалено весело и протегна ръце. — Кой знае, може би отдавна си се уморил от мен.

Е, не получих всичко, което исках, но поне част от него. Учех се да бъда благодарен за дребните радости — и може би и аз като нея бях доволен да отложа окончателното обвързване. Този път нямаше призраци, с които да се сражавам, а мъж, движен от тъмна сила, студен, безчувствен и неумолим.

На сутринта отидохме да купим цветя от Трето авеню. Този път не бяхме приети неприветливо, купихме свежи цветя и една кошница, които да бъдат доставени в апартамента ми. Не видяхме Арон Богданович. Щял да отсъства сутринта. Понякога — мадам се усмихна иззад златните си очила — понякога обичал да седи в градината на Музея на модерното изкуство, да се любува на скулптурите и, знаете ли, да мисли. Ако не успеем да го открием там, тя, така или иначе, щяла да му предаде съобщението.

Не го намерихме. Разходихме се из галериите, после пресякохме Пето авеню и влязохме в „Бучелати“, където според мен можете да купите най-хубавите златни бижута в света — прелестна ръчна изработка като тази на старите майстори по Понте Векио и техните пещери на Аладин в Лунгарно. След час отстъпих пред протестите на Сюзън и си тръгнахме с празни ръце, но в сейфа ми бяха запазили пръстен, медальон и гривна.

Тъкмо излизахме, когато до нас изникна Арон Богданович и каза:

— Апартамент шестдесет и седем, „Сейнт Реджис“. Очакват ви за обяд. Вашият домакин е мисис Даркин. Телефонирайте от фоайето.

Секунда по-късно той изчезна в тълпата. Подминахме входа, разходихме се до „Медисън“, после се върнахме обратно и влязохме в „Сейнт Реджис“. Когато се обадих на шестдесет и седем, женски глас каза:

— Апартаментът на мисис Ларкин.

— Мистър Вайцман с приятелка. Поканени сме на обяд.

— Качете се, моля.

На вратата ни посрещна матрона с посивяла коса, която ни покани в салона, където разтревоженият и мрачен Арон Богданович седеше в един фотьойл. Когато представих Сюзън, той ме прекъсна:

— Знам коя е Мисис Ларкин ще я заведе на обяд в ресторанта. Той се усмихна едва забележимо. — Не се обиждайте, мадмоазел. Налага се. Освен това обядът е за моя сметка. Надявам се да бъде приятен. Ще се срещнете с мистър Дезмънд долу, когато свършим.

Нашият обяд се състоеше от кафе и сандвичи, а разговорът бе единствено за работа.

— Въпрос, мистър Дезмънд. Какво казахте за мен на Майло Фром?

— Нищо. Той ми каза.

— Какво точно?

— Че съм купувал цветя от Трето авеню.

— Как е разбрал?

— Изпратил е човек в Сан Франциско да разпита Такеши.

— Нещо друго?

— Че двамата с Арлекин сме се свързали с израелски агент и с Лия Клайн. Той знаел, че Валери Халстрьом е била агент на Израел. Че с Арлекин сме потенциални обекти на терористични акции.

— А вие какво отговорихте?

— Нито да, нито не. Нищо.

— И той го прие?

— Сделка. Неговата агенция иска да нанесе удар по Янко. Ако ние предоставим данни, те няма да ни попитат откъде или как сме ги набавили. В момента лети за Лондон с Джордж Арлекин. ФБР са прибрали Алекс Дагън в Сан Диего.

— Да, знам.

— Значи знаете и останалото.