Морис Уест - Арлекин

От друга страна, имах и една малка утеха. Ако Джордж Арлекин успееше да се споразумее и да се откаже от заплахата си, всички ние щяхме да се върнем отново към спокоен живот… може би. Сега съществуваха и други заплахи, и когато излязохме на улицата и се качихме в лимузината, открих, че съм наострил уши и душа като лисица, която, усетила опасност, търси посоката на вятъра.

Когато пристигнахме, приемът бе в разгара си и Карл Крюгер властваше над него като древен племенен вожд. Приветствието му бе топло и гръмогласно. Погледна Сюзън, изрази шумно одобрението си и я разведе из компанията като току-що спечелена бойна награда. Намерих си пиене и предприех бавна и предпазлива обиколка сред гостите. Открих първо Хърбърт Бахман, който се здрависа сърдечно с мен и изрази искреното си съчувствие:

— … Бедният Арлекин. Бях потресен. Изпрати му много поздрави. И на теб не ти е било лесно…

— Никак, Хърбърт.

— Сега не е по-добре, напротив. Дъмпингът на акциите засегна много хора. Парите са като гардении — не трябва да нараниш венчелистчетата. Нашата група се събра. Фондовете ще бъдат на разположение на Арлекин, щом му потрябват… — Той ме дръпна настрани от тълпата. — Вестникът пише за убийство. Каква част от това е истина?

— Всичко е истина, Хърбърт. Разполагаме с документи…

— Тогава защо Базил Янко е включен в списъка на гостите?

— Документите още не са достатъчни, Хърбърт.

— Значи ще стане още по-лошо.

— Би могло. Крюгер е тук, за да посредничи по молба на Янко. Това е поверително.

— Благодаря ти, че ми каза. Би бил добър вариант — не най-добрият — но неизбежен.

— Янко пристигна ли вече?

— Не съм го виждал. А, Пол, когато той дойде, запази спокойствие, а?

— Естествено… Ще говоря по-късно с теб.

Не всички ме приветстваха така топло като него, някои бяха студени като мартинитата, които ни вдъхновяваха.

— … За Бога, Пол! Можеше да ни кажеш, да ни подшушнеш… Виж, приятел, нямам нищо против личните войни, но тази!… Знаеш ли колко изгубихме в сряда?… Финансовите страници, окей… това е нашата трибуна, нали? Но криминалните колони, това е за мафията… Честно казано, много обичаме Джордж, а Янко не ни допада, но…

Успявах някак си да се промъквам през тях, да ги преодолявам, да ги заобикалям, докато пристигна Сюзън и ме спаси с мили думи и комплименти за всеки. Точно когато разговорът бе в разгара си и алкохолът се лееше най-свободно, пристигна Базил Янко. Дойде без официалности, сам. Здрависа се с Карл Крюгер, поговори с него, след което се сля незабележимо с тълпата. Двамата със Сюзън започнахме бавно да си проправяме път към него и накрая то достигнахме в момент, когато разговаряше с Хърбърт Бахман.

Хърбърт ни видя пръв и ни махна с ръка.

— Мистър Янко, мисля, че познавате тези симпатични хора.

— Да, наистина… Мадмоазел, мистър Дезмънд. — Той се поклони, но не подаде ръка. — Мистър Арлекин не е ли тук?

Отговори му Сюзън.

— Не, той е в Лондон, мистър Янко. — Тя хвана Хърбърт под ръка. — Ще ми намерите ли нещо за пиене, мистър Бахман?

— С удоволствие. Извинете ни, господа. Извинихме го.

Базил Янко вдигна чашата си.

— Красива жена, мистър Дезмънд. Моите поздравления.

— De nada 47, мистър Янко — както казват в Мексико.

— Хубав прием.

— Карл е много гостоприемен домакин.

— И добър банкер.

— Да.

— Мистър Дезмънд, един навременен съвет. В бизнеса печелиш нещо и се надяваш да изгубиш по-малко. В момента ние всички губим прекалено много. Време е да превърнем загубите в печалба.

— Печалба е хубава дума.

— Ще ви бъда благодарен да я предадете на Джордж Арлекин.

— Ще го направя.

— Друга хубава дума е компромис .

— Ще му предам и нея.

— Животът е безкрайно многообразен. Човек може да замени всичко, освен самия себе си.

— Всичко, освен самия себе си… Това ми харесва.

— Някои хора влизат в конфликт, амбициите им — също. Един посредник е винаги от полза. Уважавам Карл Крюгер.

— Аз също.

— Тогава нека спрем дотук, а?… Извинете ме, мистър Дезмънд.

Невъзпитан както винаги, той се оттегли. Сюзън се върна заедно с Хърбърт Бахман. Хърбърт ме изгледа изпитателно и каза:

— Надавам се, че си бил учтив с него, Пол.

— Много повече, отколкото бе необходимо. Някой трябва да ме награди с медал.

— Вместо това аз ще те наградя с целувка — отговори Сюзън. — Сега мога ли да ти кажа нещо? Мисля, че стояхме достатъчно.

— Но Карл каза…

— Промених уговорката. Ще се срещнем с него тук в единадесет сутринта. Да си вървим, cheri.