Морис Уест - Арлекин

— Тя е най-умна от всички ни — каза Хърбърт Бахман. — Послушай я.

В единадесет сутринта Карл Крюгер бе със зачервени очи, навъсен и тираничен. Той сумтеше, грухтеше, маршируваше напред-назад из стаята и ревеше по мен, като Железния канцлер.

— … Реалности, Пол! За тях говорим — реалности! През войната изгубих жена си по време на бомбардировка и сина си на Руския фронт. Сега въртя бизнес с хората, които ги убиха. Реалност! Без компромиси и сътрудничество светът ще свърши като един голям фойерверк. Качи всеки убиец на ешафода и няма да ти стигнат въжетата в целия свят, за да ги обесиш. Друга реалност! Арлекин трябва да разбере това. Ти трябва да му помогнеш да го разбере…

— Карл! Жена му още не е изстинала в гроба!

— Значи той не е в състояние да разсъждава. Но ти си!

— Мога да разсъждавам колкото искаш. Това не променя нещата.

— Тогава действай.

— Ти не ме разбираш, Карл.

— Слушай, dummkopf . 48Слушай, за Бога!… Ако ти, Пол Дезмънд, можеше да се справиш с тази ситуация, какво щеше да направиш? Не бързай, помисли! Чу какво говореха на приема снощи. Въобще не се интересуват от морал — само от пари. Ти говори с Янко. Нанесохте му удари и можете да му нанесете още, но не можете да го унищожите — и той е готов да преговаря. Сега на какво би се съгласил, ако зависеше от теб?

— Ако зависеше от мен… Първо, да оттегли предложението за поемане на контрол. Второ, да възстанови петнадесетте милиона долара и всички разходи, произлезли от това. Трето, да заплати разноските по инсталирането на нова компютърна система и да обучи операторите, като договорът няма да бъде сключен с него. Четвърто, отказваме се от обвиненията срещу неговия персонал и забравяме за документите, които притежаваме — в деня, в който се споразумеем, а не преди това. Това е минимумът. Дай ми време и ще обмисля още някои подробности.

— Сега започваш да говориш разумно, приятелю.

— Това не означава нищо без съгласието на Арлекин.

— Не е така! Пълномощията ти все още са в сила. Янко знае това. Аз също. Каза ми, че Арлекин е поискал да оставиш всички врати отворени. Това е най-добрият начин да го направиш. Затвори ги и ще последва кървава баня — и тя ще става все по-кървава, за всички.

— Знам, Карл! Кажи ми поне един довод, който да убеди човек, чиято жена е била убита.

— Каза ми, че и ти си я обичал.

— Да…

— А сега какво? Мексикански скулптор дяла надгробния камък, а ти спиш със Сюзън — която е най-добрият избор, който си нравил в живота си. Не се подигравам. Радвам се. Арлекин също ще стигне до подобно решение. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Е, какво ще кажеш?

— Ти си стар schelm 49, Карл… но ще опитам.

— Добре! Най-после чух нещо разумно. Ще ти се обадя веднага щом разбера какво мисли Янко относно условията… Мили Боже! Главата ми ще се пръсне!

Телефонира ми в три следобед. Янко бил готов да преговаря. Поканил ме на вечеря в дома си. Аз също бях готов да преговарям, но не виждах причина да сядам на една маса с това копеле.

Карл Крюгер изръмжа гневно:

— Не може без жертви! Какво значение има, по дяволите?

В този момент Сюзън взе слушалката от ръката ми и каза спокойно:

— Той ще отиде, Карл. Аз ще се погрижа. — Когато затвори телефона, тя се обърна към мен. — Пол, cheri, ако не отидеш и нещата тръгнат зле, никога няма да си го простиш… Моля те?

И така, в осем часа, приспал гордостта и задушил яда си до няколко тлеещи въгленчета, отидох на вечеря у Базил Янко.

Не знам какво точно очаквах да открия: разкош, естествено, помпозната обстановка, която характеризираше кабинета му, компютър, може би, но със сигурност, много неща. Признавам си, че останах безкрайно изненадан. Апартаментът бе красив, но красив с малко мебели, с някакво математическо съвършенство, което бе едновременно строго и спокойно. Базил Янко не бе колекционер. Той избираше предметите и ги разполагаше, за да говорят сами за себе си, но описанието им не би показало нещо друго, освен че по стените имаше много пари и нито капка кръв. Не разбирах как един толкова неспокоен и зловещ човек бе успял да постигне такава хармония.

Посрещна ме чернокожа прислужница. Икономът филипинец ми поднесе питие и излезе. Няколко минути по-късно влезе Базил Янко, Смокингът го караше да изглежда по-недодялан и по-блед от всякога, но ръкостискането му бе по-отпуснато и той се усмихна без видимо усилие. Направих му комплимент относно дома му и той го прие с лека ирония.

— Изненадан ли сте, мистър Дезмънд?