Морис Уест - Арлекин

— Не е зле. Но някак си не мога да си представя Базил Янко в ролята на беглец, офейкал зад граница. Не е в стила му. Освен това законът е опасно животно и той знае по-добре как да се справи с него. Предполагам, че ще опита да се откупи от неприятностите.

— Кого може да купи?

— Ако Джордж Арлекин се откаже да повдигне обвинение, администрацията и пазарът ще се зарадват да потулят цялата афера. Янко знае прекалено много тайни.

— Боже! Той трябва да знае, че Арлекин иска да го убие — каквото и да му коства това.

— Той сигурно смята, че може да се споразумее. Той знае, че Арлекин изнемогва. Знае и това, че притежавате опасни документи. Затова е помолил Карл Крюгер да дойде в Ню Йорк. За да посредничи при споразумението.

— Той е луд!

— Не! Изчислил е шансовете и е открил, че са в негова полза. Ако с вас или с Арлекин, или с красивата ви приятелка се случи нещо, те се увеличават… В това отношение Арлекин е прав. Ако не искате споразумение, единственият ви изход е да убиете Янко. Помислете върху това, мистър Дезмънд. Говорете с Карл Крюгер. Говорете и с Арлекин, ако той се върне невредим…

Карл Крюгер даваше прием. Щеше да бъде голям, важен прием. Щеше да започне в седем и да продължи до десет или единадесет. След като напием гостите, ще можем да разговаряме в неговата стая. Да, разбира се, че бих могъл да заведа Сюзън. Какъв прием мисля, че е това? Не, Хилде няма да присъства, не била за такива неща. Този път ще ни запознае с нещо ново — англичанка, много изискана, току-що се била развела с някакъв лорд, който бил много богат, но не можел да изпълнява съпружеските си задължения. Той продължи да боботи още пет минути, докато отстъпих. Накрая изръмжа по обичайния си мечешки маниер:

— Не е достатъчно да си прав, Пол. В бизнеса трябва да се ползваш с добро име — а точно това липсва в момента на „Арлекин и Сие“. Така че си облечи най-хубавия костюм и се усмихни, а!… О, и ако Базил Янко бъде там, дръж се прилично. Заради мен, моля те! И не предрешавай нищо, преди да сме говорили…

Звучеше злокобно; но както ме съветваше дядо ми, ако ти се наложи да изядеш сврака, погрижи се поне да бъде сготвена в хубав винен сос. Ето защо телефонирах в „Бучелати“ да доставят бижутата, наредих на Сюзън под страх от наказание да си купи най-хубавата рокля, която успее да намери, и отидох на бръснар. Обслужването ми струваше двадесет долара и гарантираше, както ме увериха, че ще изглеждам с двадесет години по-млад. Лъжеха — което не бе изненадващо — но ме накараха да се почувствам малко по-добре настроен за компанията на колегите ми и да заприличам на третокласен конспиратор с надвиснала над главата му гилотина. Поръчах от „Колби“ лимузина, която да ни вземе в седем, и телефонирах на Джордж Арлекин в Лондон. Беше полунощ и той се приготвяше да си ляга. Предадох му предпазливо резюме на разговора си с Богданович и му съобщих за приема на Карл Крюгер.

За моя изненада той каза:

— Остави всички врати отворени, Пол. Може да ни потрябват.

— Проблеми, Джордж?

— Да. Нашият човек е много умен. Представихме му документите, но той си е намерил добър адвокат и не признава нищо. Няма как да го свържем с измамите в Лондон — освен чрез жена му, която е защитена от фалшивия телекс. Показанията на Алекс Дагън го уличават единствено в заговора в Калифорния за извършване на измамите в Мексико — а там естествено мексиканската полиция не е повдигнала обвинение. Полицията в Лондон проявява отзивчивост и проучва ситуацията заедно с Майло Фром. Според нашите адвокати в Лондон ще бъде много трудно да получим заповед за екстрадиране… ФБР е арестувало Алекс Дагън и го е задържало по негова молба. Той може да открие, че дори това е несигурна защита. Всичко е изключително трудно. Постигнали сме толкова много, а формалностите могат да ни провалят що се отнася до Янко. Утре отново ще се срещна с Фром, адвокатите и полицията; вдругиден летя за Женева, за да видя детето и да се срещна с полицията и висши служители на банката. Ще ти се обадя оттам. Поздрави Сюзън. Au revoir!

Новините бяха обезкуражителни — пореден пример за безсилието на закона и силата на онези, които притежават достатъчно пари и знания да го манипулират в своя полза. Петима души бяха мъртви. Съществуваха документи, които свързваха Базил Янко с всяка смърт, но бяха недостатъчни като доказателства пред съда. Янко щеше да отиде на приема в „Риджънси“, мъжете щяха да се здрависват с него, жените — да му се умилкват, а той щеше да си отиде, изпълнен с презрение към всички.