Морис Уест - Арлекин

— Нищо… Джордж, какво е станало?

— Малкият Пол и гувернантката… Отвлекли са ги. Преди да успея да кажа нещо, се обади Майло Фром.

— Мистър Дезмънд… Чуйте ме много внимателно. Направете точно каквото ви кажа. Новината още не се е разчула. Не знаем какво означава това, но можем да се досещаме. Очакваме да научим исканията им. Върнете се в апартамента си. Обадете се в нашето бюро в Ню Йорк и поискайте да ви свържат с Филип Линдън. Той ще ви инструктира. Когато научим повече, ще ви се обадим у дома. Сега затворете, ако обичате. Линията трябва да бъде свободна.

Постъпихме точно както ни бе казано. След един час седяхме в апартамента ни с мистър Филии Линдън и записвахме на лента разказа ми за посредничеството на Карл Крюгер и разговора ми с Базил Янко.

Описанието на Линдън на отвличането бе кратко, тъй като нямаше много за разказване. В три следобед гувернантката извела детето на разходка край Женевското езеро. Както обикновено били придружени от детектив. По време на разходката ги заговорили две жени и един мъж, обезоръжили детектива и под дулата на пистолетите качили гувернантката и детето в очакващата ги кола. В полунощ телефонно обаждане в Лондон уведомило Арлекин, че детето и гувернантката са в ръцете на Народния фронт за освобождение на Палестина. Той трябвало да стои в Лондон в очакване на нови съобщения. Намесата на полицията била безполезна и опасна. Беше ясно и просто и заплашително като опрян до гърлото нож.

Какво можехме да направим? Нищо, отвърна категорично мистър Линдън; нищо, освен да чакаме, да мълчим и да правим, каквото ни кажат. Реших да се обадя на Янко и да му съобщя новината. Мистър Линдън поспори, но после се съгласи, ако отложа разговора до седем, като дотогава осигури техник, който да постави записващо устройство. В четири сутринта той предложи да откара Карл Крюгер обратно в хотела и двамата със Сюзън останахме сами да наблюдаваме изгрева на един ден, изпълнен с отчаяние. Мистър Филип Линдън се върна в шест заедно с техника. В седем вече разговарях с Базил Янко.

Той остана изненадан от ранното ми обаждане.

— Много сте бърз, мистър Дезмънд. Говорихте ли с мистър Арлекин?

— Да.

— Как реагира на моите предложения?

— Не можах да му ги предам.

— Някаква причина?

— Да. Вчера в Женева са били отвлечени детето на мистър Арлекин и неговата гувернантка.

Изненадата бе истинска. Нито един актьор в света не би могъл да изиграе шока или страстта, с която изпсува.

— …!

— Похитителите се отъждествили с ФНОП. Наредили на Арлекин да стои в Лондон в очакване на по-нататъшни контакти. Това е всичко, което знам.

— Моля, предайте съчувствията ми на мистър Арлекин и съобщете, че съм готов да помогна с каквото мога. Знаете къде да ме намерите.

— В светлината на снощния ни разговор помислих…

— Доколкото си спомням, мистър Дезмънд, ние обсъждахме делови въпроси, а не политиката на терор.

— Помислих си, че с връзките си в арабския свят бихте могъл да предложите някакво разрешение на този трагичен проблем.

— Разбира се, че незабавно ще го обмисля. Но трябва да посоча, че деловата ми дейност е свързана единствено с правителства и компании, които действат в рамките на закона. На драго сърце ще потърся съвет от моите приятели.

— На това се надявах, мистър Янко.

— Благодаря ви, че се обадихте. Ще ви потърся по-късно.

Мистър Филип Линдън се усмихна кисело в знак на възхищение.

— Няма за какво да се захванем. Железен е!

— Смятате ли, че той го е организирал?

— Не. Смятам, че го е подготвил за използване на по-късен етап и ФНОП го е изпреварил. Сега ситуацията е извън контрола на Янко. Той ще помогне, ако това го устройва. Ако не, ще скръсти ръце и няма да направи нищо.

— А моите показания и тези на Карл Крюгер?

— Карл Крюгер е уговарял делови компромис. Вие потвърдихте това. Всичко, което се отнася до убийството и терора, е основано единствено на вашите думи.

— Старата история!

— Поставете се за малко на мое място, мистър Дезмънд. Ще остана много разочарован, ако се окаже, че няма Бог и Страшен съд. Обадете ми се, ако ви телефонират от Лондон… Оставете магнетофона свързан с телефона. Сега ще сложа нова лента… Вие двамата защо не си починете малко?

Трябваше да направя още едно нещо, преди да си почина. Отидох до уличен телефон, обадих се на Арон Богданович и му разказах всичко. Той не бе особено изненадан и остана доста спокоен.

— Лондон и Женева. Интересно.