Морис Уест - Арлекин

Поне бе в състояние да се смее — и аз се опитах да предам хумора му на Сюзън и Карл. Не се справих добре, но все пак предизвиках слаба усмивка у Сюзън и мърморене у Карл.

— Агнешко филе! И нашето най-добро бордо! Спомням си много добре. Защо иска да остана в Ню Йорк?

— Не е казал такова нещо, Карл. Решението е твое.

— Ще трябва да доведа Хилде. Две нощи сам в леглото и вече сънувам кошмари. Сега ще се обадя в Мюнхен.

— Карл! В Мюнхен е четири сутринта.

— Какво значение има? Ако е сама, ще се зарадва да ме чуе. Ако не, не заслужава да спи. Дай ми телефона!

Сюзън избухна в смях.

— Не можеш, Карл! Всичко се записва!

— На немски ще прозвучи прекрасно… Това е идея! Защо първо ти не говориш с нея? Кажи й, че си в леглото с мен и…

Шегата беше глупава, но я изиграхме с истеричен плам, и когато тя свърши, пускахме записа по време на вечерята, докато ни омръзна. После Карл се строполи на леглото в стаята за гости, а ние със Сюзи се прегърнахме и се отдадохме на милостива забрава.

Драмата на отвличането се бе превърнала в гвоздей на програмата на политическия театър. Можете, ако сте циник, за кратко време да издиктувате последователността на сцените. Това, което не можете да познавате, освен ако не сте замесен лично, е непоносимото терзание на жертвата и родителите и инфарктното напрежение, което изпитват и похитителите, и преговарящите.

Похитителите са командосите на една политическа групировка, абсолютно предани, внимателно инструктирани, с ясна представа за рисковете, които поемат. При провал те не могат да очакват милост. Ще бъдат линчувани от тълпата, застреляни от полицията или осъдени до живот. Санкцията, под която живеят, както и заплахата, която отправят, са абсолютни. Ако исканията им бъдат отхвърлени, те ще убият, защото тогава убийството става нещо незначително за тях, но изключително важно за движението, което представляват. Проблемът е в това, че актът на екзекуция трябва винаги да бъде извършен хладнокръвно, а напрежението, което го предшества, е непоносимо… Ето защо присъствието на японски наемни убийци е злокобно предзнаменование. Те имат объркана философия за живота, но много ясна, многовековна философия за смъртта.

Преговарящите се намират винаги в неизгодна позиция, тъй като не са, нито пък могат да бъдат праволинейни или абсолютно непоколебими. Всички са съгласни, че жертвата или жертвите трябва да бъдат спасени. Парите не са от особено значение. Но останалите проблеми са хиляди: правителството не трябва да прекланя глава пред политически гангстери; то не смее да изложи на риск живота на невинни. Ако престъпниците бъдат ескортирани извън страната като дипломати, законът ще стане за посмешище и ще последват нови отвличания. Ако вържете ръцете на полицията, ще разрушите нейната вярност и в крайна сметка ще я корумпирате. Ако създадете мъченици, ще посеете драконови зъби. Ако сте защитник на правата на потиснатите малцинства, не можете да потушите с груба сила израза на тяхното недоволство.

Що се отнася до самите жертви, за тях няма спасение. Похитителите могат да бъдат любезни. Те обаче са и непреклонни. Техните спасители са безсилни. Избавлението им зависи единствено от благосклонност, от която са лишени. Арон Богданович не се шегуваше, когато каза, че мога или да излея мъката си по телефона, или да се напия. Той прояви милост, като премълча последната възможност: да седя и да се надявам екзекуторът да има твърда ръка.

Бяхме отдалечени на четири хиляди мили, но със Сюзън изживявахме всеки миг от драмата. Телевизорът остана включен през целия ден и половината нощ. Купихме всички вестници и прочетохме всеки ред на немски, френски, английски и италиански. Един от нас непрекъснато стоеше в апартамента. Когато Сюзън излизаше, Такеши винаги я придружаваше. Филип Линдън се обаждаше по четири пъти на ден с резюме от докладите си по телекса. Карл Крюгер идваше и си отиваше, когато пожелаеше. Хилде щеше да пристигне след няколко дни. Майло Фром бе зает и не можехме да се свържем с него. Всичко, което чухме от Арлекин, бяха думите, които каза пред телевизионните журналисти. Приличаше на привидение, но се държеше с достойнство и говореше винаги с умереност и самообладание. Предложи себе си за заложник вместо детето и гувернантката. Предложението бе отхвърлено.

Когато наближи краят на първия срок, чакането се превърна в агония. На екрана се появиха нови фигури: пратеници на арабски посолства, японски дипломати, емисари на Англия и Италия. Те молеха за време. Предоставиха парите за откупа и ги изпратиха в апартамента по човек, облечен само по бански, за да се уверят, че не е въоръжен. Докато той вървеше към тях, японецът провеси детето през прозореца, заплашвайки да го пусне при първия признак на измама.