Морис Уест - Арлекин

— Това ли е всичко?

— Засега да. Ако се нуждаете от нещо повече, опитайте „Изповеди по телефона“! Помага на някои хора.

— Това не е забавно!

— Тогава опитайте друго. Стара китайска поговорка: „Когато очакваш посещение от императорския екзекутор, е препоръчително да изпиеш голямо количество оризово вино…“ Успокойте се, мистър Дезмънд, подобни неща винаги отнемат време.

Седяхме в очакване цял ден, подремвахме от време на време, гледахме телевизия и се ослушвахме за телефона. Нищо. Обадихме се няколко пъти на Филип Линдън. Пак нищо и той ни помоли да не ангажираме линията му. Карл Крюгер дойде в шест да пийнем по чашка и остана за вечерята на Такеши, пищна като след погребение. В десет — новините от последния час — го видяхме по телевизията: апартамента на петия етаж близо до женевското летище, гувернантката, която държеше малкия Пол до прозореца, а до нея — млад арабин с автомат. Коментарът представляваше речитатив в бодрия, изразителен стил на американските репортери:

„Днес в Женева тригодишният Пол Арлекин и неговата гувернантка, тридесетгодишната Елен Юже бяха взети за заложници от двама мъже от Народния фронт за освобождение на Палестина и една японска двойка, членове на «Ренго Секигун», японска терористична организация. Терористите настояват за освобождаването на двама затворници — араби, единият, от които се намира в Англия, другият — в Италия, осъдени наскоро по обвинение за отвличане на самолет, нелегална търговия с оръжие и други. Условията на терористите бяха съобщени днес следобед: самолет, който да ги отведе до приятелска арабска държава, два милиона долара в брой и имунитет срещу нападение или арест. Определеният краен срок изтича след четиридесет и осем часа. Ако условията им не бъдат изпълнени, първо ще убият гувернантката, а двадесет и четири часа по-късно — и детето. Пол Арлекин е син на банкера Джордж Арлекин, който се появи наскоро в…“

Карл Крюгер протегна ръка и загаси телевизора.

— Така! Сега вече знаем. С парите е лесно. С правителствата — не. Англичаните са твърдоглави. Италианците трябва да изминат петстотин мили, докато открият човек, който да подпише лист хартия. Боже мой! Боже мой! — Сюзън ридаеше тихо. Той я обви в мечешката си прегръдка и я смъмри. — Liebchen, liebchen! Няма да убият детето. Достатъчно умни са! Те се нуждаят от популярност. Детето е джокерът в колодата. Ако му направят нещо, тълпата ще ги разкъса на парчета.

Той продължаваше да я успокоява, когато телефонът иззвъня. Включих магнетофона и вдигнах слушалката. Обаждаше се Базил Янко.

— Мистър Дезмънд, вдигнах моите директори от леглата им. Обадих се в ЮПИ, които ще предават новините. Утре сутринта в „Юниън Бенк“, Женева ще има два милиона долара на ваше разположение. Подарък, в замяна на който не искам нищо. Използвам цялото си влияние в дипломатическите среди, за да предотвратя тази трагедия…

Докато се чудех дали да го напсувам, или да му благодаря, той затвори.

Карл Крюгер размята едрото си туловище из стаята и започна да беснее от яд.

— Кучи син! Той го е скроил! Той го урежда! Изкарва се герой!

Сюзън му изкрещя:

— Не ме интересува! Няма значение! Той поне прави нещо. Ние само седим тук…

Телефонът отново иззвъня. Майло Фром се обаждаше от Лондон. Беше уморен до смърт, но любезен както винаги.

— Извинете, че не ви се обадих по-рано. Бяхме заети, както можете да се досетите. Тук е три сутринта. Арлекин е в Женева. Двамата с неговия лондонски директор преговаряхме целия ден с министъра на вътрешните работи. Смятаме, че ще отстъпи, но за Бога, много е трудно. Италианците ще се съгласят, надявам се…

Казах му за предложението на Янко. Смехът му прозвуча като предсмъртно хъркане.

— … Велики Боже! Какъв артист! Нямам търпение да му окача медал. Една добра новина — приятелят на Алекс Дагън започва да се огъва. Жена му е бременна. Тя се страхува за детето на Арлекин. Продължавайте да се молите и да си държите устата затворена…

— Мистър Фром, получихте ли доклада относно вечерята ми.

— Да. Получих го.

— Какво ще кажете?

— Оставете споразумението отворено и се опитайте да задържите мистър Крюгер в Ню Йорк.

— Как е Джордж?

— Добре, като се имат предвид обстоятелствата.

— Искате ли да дойда или да изпратя Сюзън?

— Не, за Бога! Останете там и двамата. Колкото е по-трудно, толкова по-дълго ще издържи Арлекин. Надявам се и аз да мога. Знаете ли какво се случи снощи? Заместник-министърът ни покани на вечеря в своя клуб — най-доброто агнешко филе в Лондон. Исусе! Агнешко филе! Е, както пише в Библията, трудим се на лозето. Лека нощ или добро утро, в зависимост от случая!