Морис Уест - Арлекин

В последния момент удължиха крайния срок с нови двадесет и четири часа. На детето донесоха прясно мляко. Италианците доведоха своя затворник през границата и го показаха, усмихнат и доволен, на похитителите. Англичаните закъсняха и вътрешният министър отказа да коментира. Джордж Арлекин и швейцарският ни директор отново предложиха да се разменят със заложниците. Този път предложението бе прието. Те изчезнаха в сградата. Последваха истерични сцени, когато няколко минути по-късно гувернантката и детето излязоха, бяха качени набързо в една полицейска кола и заминаха.

Накрая, след дълго очакване, мъчението свърши. Похитителите излязоха от сградата, опрели пистолети в гърбовете на заложниците, и бяха откарани на летището. Качиха се заедно с тях в самолета. Затворниците бяха доведени до стълбичката. Те се смееха, махаха с ръце и правеха знака на победата. Самолетът излетя. Заложниците щяха да бъдат върнати с обратния полет.

Сюзън не издържа и плака неудържимо в продължение на цял час. Повиках лекар, който й даде успокоително. Докато тя спеше, аз излязох навън и поседях около час на последния ред в „Сейнт Патрик“. Не се молих. Нямаше смисъл да казвам, че съжалявам или съм безкрайно благодарен. Това просто бе едно чисто място в един много мръсен свят.

Джордж Арлекин се върна в Ню Йорк след десет дни. Пристигна с цяла свита: родителите на Джули, нова гувернантка, малкия Пол и трима млади мъже, всичките швейцарци, много тихи, много бдителни и много необщителни. Апартаментът в „Салвадор“ не можеше да ги побере, така че ангажирахме и съседните апартаменти и наехме чрез Саул Уелс още един екип от телохранители, който да охранява подстъпите и да проверява персонала и всички посетители. Сюзън се изнесе от моя апартамент и се настани до семейството. Арлекин настоя и аз да се преместя. Отвърнах му, че няма нужда, а освен това държах на своята независимост. Поиска да му докладвам за всичко, което се бе случило в негово отсъствие. Изслуша ме внимателно, отбеляза си някои неща, похвали ме и приключи темата. Моментът не бе подходящ да го притискам за решение. Когато го вземеше, щях да бъда на негово разположение.

Бе се променил напълно. Слепоочията му посивяваха. Кожата на лицето му се бе опънала по скулите. Погледът му бе по монашески замислен. Говореше малко и тихо, като обмисляше всяка дума, сякаш дълго време е бил изолиран от хора. Движенията му бяха станали по-различни — не гъвкави и енергични, както преди, а пресметнати, целеустремени, предпазливи.

Отказа всякакви социални контакти. През деня работеше в „Салвадор“, като настояваше другите да идват при него, което те, разбира се, правеха от уважение към току-що отминалите го неприятности. Вечерно време той се хранеше с родителите на Джули и играеше с малкия Пол. Това бе единственият път, когато го видях да се усмихне и усмивката му бе нежна, но страшно тъжна, сякаш се срамуваше, че бе довел детето в един толкова жесток свят. Виждах го ядосан единствено когато откриеше някакъв пропуск в сложната система за сигурност. Тогава той укоряваше виновника със студени, остри думи. Със Сюзън се отнасяше внимателно, но официално. С мен не можеше да бъде официален, но бе очевидно, че иска да действа самостоятелно. Изминаха три дни, преди да телефонира и да ме помоли да се срещнем за разговор по „лични въпроси“, както се изрази. Когато пристигнах, той ме помоли да го изслушам, без да коментирам:

— … Пол, ти направи достатъчно за мен — повече, отколкото един мъж би могъл да иска от друг. Знам, че обичаше Джули и я подкрепяше в моментите, когато тя се нуждаеше от моята подкрепа. Не изпитвам ревност. Благодарен съм ти за това. Радвам се, че момчето ми има своя чичо Пол. Радвам се, че имам теб, един истински приятел… Искам да запазя нашето приятелство. При сегашното състояние на нещата се боя, че мога да го загубя. Затова бих желал да се оттеглиш като директор на „Арлекин и Сие“.

— Когато кажеш, Джордж. Още днес, ако желаеш.

— Тогава днес. Ще накарам Сюзи да напише писмото. Можеш да го подпишеш, преди да си тръгнеш. Оттеглям и пълномощията ти и те освобождавам напълно от отговорност за този период. Двамата с Карл Крюгер ме прикрихте с петнадесет милиона. Върнах ви парите плюс лихвата за този срок.

— В моя случай това не беше необходимо.

— Редно беше, Пол. Освен това възстанових загубите ти на борсата от акциите ти в „Криейтив Системс“.

— За Бога, Джордж!