Морис Уест - Арлекин

— Тогава…?

— Мога и ще се опитам да го убедя. Съгласието на Арлекин обаче не ви гарантира имунитет срещу полицията и ФБР.

— Мистър Дезмънд! — Той бе търпелив и любезен с моето невежество. — Ако има едно нещо, което разбирам, то е пресата, наричана „съвестта на Америка“. Мога да се изложа на това без особен риск.

— Което ме навежда на друго условие.

Този път фасадата се пропука. Усмивката изчезна. Той рязко вдигна глава като изплашен гущер.

— Мисля, че обсъдихме всички условия, споменати от Карл Крюгер.

— Да. Реших, че ще предпочетете да чуете това лично. В списък, произлязъл от вашата банка данни, с Джордж Арлекин сме определени като вероятни мишени за нападения от терористи.

— Въпросният списък, мистър Дезмънд, е секретен разузнавателен обзор, подготвен от експерти и разпространяван сред ограничен брой абонати.

— Но като всеки подобен обзор той съдържа спекулации, които целят да провокират действие, след извършването на което ще заявите, че сте предсказал. Казано по-просто, мистър Янко, вие заявявате, че най-скорошните жертви на терористи ще бъдат Пол Дезмънд и Джордж Арлекин. НФОП и „Ренго Секигун“ никога не са чували за нас. Тогава те ще си кажат: „Кои са тия?“ — и с нас е свършено… Вие разбирате, мистър Янко, ние също се нуждаем от клауза за имунитет в договора. Можете ли да го осигурите?

— Мога да предам молба до високопоставен член на НФОП — чрез приятели, естествено.

— А ще получите ли отговор?

— Обикновено получавам.

— Колко време ще отнеме това?

— Около три дни.

— Тогава нека разменим отговорите си след три дни.

— Отлично! А ако междувременно възникнат въпроси за изясняване, моля обадете ми се в офиса или на този телефон. Ако съм вкъщи, ще вдигна аз.

Той отиде до бюрото, надраска номера на една визитна картичка и ми я подаде. Станах, за да си тръгна.

— Мистър Янко, благодаря ви за прекрасната вечеря и ползотворния разговор.

— За мен бе удоволствие, мистър Дезмънд. Шофьорът ми ще ви закара у дома. Не се обиждайте, ако не разговаря с вас. Горкият човек е ням. Участваме в програми за устройване на работа на хора, които имат подобни недъзи. Лека нощ, мистър Дезмънд.

Това бе то: красиво, свежо маслинено клонче, увито в целофан и вързано с розова панделка, донесено от гукащи гълъби. Ако не го приемехме, щеше да го прокара като кол през стомасите ни и да ни настани на два метра под „Уол Стрийт“. Бог да ви прости, весели господа — и да ви запази през тъмните часове!

Не се прибрах вкъщи. Накарах шофьора да ме остави пред „Риджънси“, където Сюзън вечеряше с Карл Крюгер. Неговата английска роза се бе оказала толкова бодлива, че я бе изпратил обратно в Лондон с диамантена гривна и сега въздишаше по Хилде. Зарадва се на възможността да се споразумеем. Остана много нещастен, когато му казах как сме станали мишени за терористи. Бил се съгласил да играе ролята на посредник; не се бил пазарил да го въвличат в политическа ситуация, която в такава голяма стенен засягала собствената му страна. Също виждаше основания в решението на Арлекин да премахне Янко. Доста трезво предположи, че вероятно Арон Богданович ще бъде склонен да го убие. Бях уверен, че Богданович няма да изложи на опасност организацията си, като атакува виден американски индустриалец.

Сюзън ни слушаше известно време в безмълвен ужас. После нападна и двама ни.

— Достатъчно! Не искам повече да чуя нито една ваша дума! Самите вие говорите като убийци! Ако сделката е възможна, сключете я! В противен случай тази лудост няма да има край.

Карл Крюгер промърмори извинително:

— Знам!… Знам! Това няма да се случи, liebchen. Но че човек като Янко може да седи там и да диктува на достойни хора, е като кост в гърлото. Сега трябва да се запитаме какво ще стане, ако Арлекин отхвърли споразумението.

— Колко е часът, Карл?

— Един. Време е да се замислим за лягане…

— В Лондон е шест сутринта. Пол, обади се на Джордж и да приключим с всичко това!

— Сюзи, скъпа, трябва ни време да го обмислим.

— Тогава колкото повече време имате, толкова по-добре. Хайде, обади му се.

След няколко минути се свързах с Лондон и слушалката вдигна Джордж Арлекин. Гласът му звучеше сякаш току-що се бе събудил. Извиних се, че го безпокоя толкова рано. Тогава той попита:

— Свързаха ли се с теб, Пол?

— Джордж, не знам за какво говориш. Тук е един сутринта. Току-що вечерях с Базил Янко. Сега съм със Сюзън и Карл Крюгер…

— О, значи не си чул…