Морис Уест - Арлекин

— Дотук, да.

— Съществуват и други рискове, мистър Арлекин.

— Бих желал да ги чуя.

— Предупредих ви, че ще бъде опасно да се обвързвате с партизански интереси. Решихте да пренебрегнете предупреждението ми и се свързахте с Арон Богданович, израелски агент, и с Лия Клайн, добре известна, да не кажа прочута журналистка с ционистки убеждения. Сега вие и мистър Дезмънд се озовахте в списък на мишени на терористични акции. Не отваряйте подозрителна кореспонденция. Не приемайте непознати. Не се разхождайте сами вечерно време.

— Един въпрос, мистър Фром.

— Да?

— Как сме се озовали в този списък?

— Решили са, че симпатизирате на ционистите. Това е вид информация, която мистър Янко продава на много висока цена на ограничен кръг постоянни клиенти. Седна банка данни могат да се вършат чудеса, нали? Можете да програмирате дори геноцид… И така, можем ли да си сътрудничим?

— Да. Нека обсъдим подробностите.

След половин час, когато той вече си бе отишъл, Джордж Арлекин ми обясни своето виждане за положението.

— … Майло Фром прилича на теб, Пол. Той търси разрешение, но го търси предпазливо. Той ще си затвори очите пред престъпление, но няма да го извърши. Той ще забрави, ако и аз забравя. Янко Победителят е Янко Невинният. Той не може да върне жена ми; той иска да му дам подсладено, удобно лекарство срещу един обществен скандал. Той намира недостатъци на неудобни документи, но отказва да ги подложи на проверката на съда. Това за какво ти говори?

— Някой го е казал по-сполучливо, Джордж — благоразумна гъвкавост.

— Да върви по дяволите тази гъвкавост!

— Добре!

— Какъв е отговорът ти тогава?

— Никакъв, Джордж. Ти вече си започнал да вършиш това, което искаш. Продължавай.

— Искам Янко мъртъв.

— Убий го тогава. Или плати на някого. Знаеш как става.

— Ще го направя сам, Пол.

Тогава можех да го убия. Бях по-едър от него, по-тежък и по-ядосан от всякога през живота си. Завъртях го и го приковах до стената с пръсти, впити в гърлото му. Изредих всички псувни, които знаех.

— … Сега слушай, копеле такова! Обичах Джули не по-малко от теб. Може би с мен щеше да бъде по-щастлива. Синът ти можеше да бъде мой син — но аз поне съм му кръстник в този отвратителен свят! Майка му е мъртва. Искаш да има за баща един убиец? Така ли? Ти си нищожество, Джордж! Ти не си мъж! Ти си клоун. Свали маската и под нея няма нищо! Нито лице, нито сърце, само омраза и това е по-малко от…

Не успях да си спомня от какво беше по-малко. Падна мрак, след което се събудих в леглото си с торбичка лед на главата. Сюзън разтриваше ръцете ми, а Джордж Арлекин стоеше до краката ми като Мефистофел, дошъл да получи дължимото. Бях изгубил гласа си и когато отново го намерих, едва шепнех. Казах:

— Изчезвай оттук.

Той не си отиде, вероятно не беше ме чул. Дойде и седна на края на леглото.

— Извинявай, Пол. Това беше мръсен номер, но ти едва не ме уби.

Съжалявах, че не го бях направил и се опитах да му го кажа, но гласът ми заседна в гърлото като рибена кост — и започнах да кашлям, да се давя и изплюх кръв. Сюзън пребледня. Арлекин поклати глава.

— Ще оцелее, Сюзи. Останала му е сила.

— Съжалявам, че я хабих за копеле като теб, Джордж.

Той наклони глава на една страна и ме погледна като препарат под микроскоп и вметна с горчив хумор:

— Саул Уелс ще дойде в девет сутринта. Дотогава трябва да бъдеш на крака. Бъди мила с него, Сюзи. Още е доста крехък…

Като познавах Саул Уелс, очаквах краткотраен сеанс пред Стената на плача. Той имаше цяла торба с нещастни и смъртни случаи. Мадам Арлекин бе мъртва, той бе опечален, но не за дълго. Алекс Дагън бе изчезнал, но щял да се появи, щом реши да спечели пари или време. Междувременно Саул Уелс, супердетективът, продължаваше своето безмилостно разследване.

— … Значи ето какви са възможностите. Алекс Дагън би могъл да е мъртъв. Според мен не е, защото Янко не може да си позволи още един труп в екипа… Значи той е жив. Къде се намира тогава? Когато го изгубих, се бе насочил на юг, към Сан Диего, нали? Не би отишъл в Мексико. В дълбоката провинция? Не! Нашият малък Алекс е градско момче и обича домашните удобства — да пийне с някое момиче, преди да се прибере вкъщи при мама — което пак ни създава много работа. Според мен той се е скрил някъде на брега с някое плажно зайче. Все пак той трябва да спи, да се храни, да купува бензин и евентуално да наеме друга кола, тъй като знаем номера на неговата… И така, разполагаме със снимки, описание и списък на кредитните карти, издадени чрез компанията. Имаме нужда само от малко късмет…