Морис Уест - Арлекин

Арлекин стоеше от едната страна на гроба, Хосе Луис, Сюзън и аз — от другата. Арлекин бе блед, но спокоен, скрил очите си зад тъмни очила. Сюзън ридаеше безмълвно. Когато ковчегът потъна в земята, аз затворих очи и се опитах да задържа сълзите си. Чух глухия звук на първите буци пръст по капака, бавните стъпки на присъстващите, когато те си тръгнаха, стърженето на метал, когато гробарите запълниха дупката.

После хванах Сюзън за ръка и извърнах глава. Арлекин вече си бе отишъл. Стоеше до лимузината, здрависваше се с присъствалите на погребението, изказваше благодарности на пастора. От гробището отидохме направо на летището, където специално нает самолет ни очакваше, за да ни отведе в Лос Анжелос. Майло Фром бе постигнал своето. Арлекин бе отстъпил безропотно. Вече не бяхме обикновени хора — белегът на смъртта бе отпечатан по дланите на ръцете ни.

По време на цялото пътуване Арлекин работи сам, усърдно, покривайки страница след страница на ръка. Бе се затворил в себе си, потаен и необщителен. Вече не обсъждаше с нас, а нареждаше. Получаваше информация и отказваше да я коментира или да покаже как възнамерявала я използва. В деня преди погребението го обвиних в липса на елементарна учтивост към мен като към колега и към Сюзън като предан служител. Отвърна ми хладно, че съжалявал за невъзпитанието, но вече не можел да ни замесва в действия, за които той и само той бил отговорен. Срещу мен вече можело да бъде повдигнато обвинение за умишлено саботиране на разследване и за съучастие в убийството на Тони Тезориеро. Вече нямало да ме излага на опасност. В бъдеще — доколкото ме интересувало да предвидя това бъдеще — трябвало да се посветя изцяло на обичайната дейност на компанията.

Възразих, че вече съм посредник между Арон Богданович, Саул Уелс и Майло Фром. Разпореди, че занапред той лично щял да се заеме с Арон Богданович. Саул Уелс бил нает легално, Майло Фром бил правителствен агент: ще преговарям с тях под негово ръководство… Много добре! Щом така иска… Да, така искал. Хвала на Господ! Амин! Започнах да мечтая, изпълнен с копнеж, за синя вода и бели платна, опънати от вятъра.

На Сюзън й бе по-лесно да общува с него, отколкото на мен. Затвори се в европейския етикет и се отказа дори от дългогодишната си привилегия да се обръща към него на малко име. Арлекин не каза нищо относно промяната, макар да забелязах, че в отговор стана мъничко по-мек и деликатен. Отдалечили се един от друг, ние станахме по-затворени и по-самотни, по-уплашени от студеното отчаяние, което бе обзело някогашния ни приятел.

Когато кацнахме в Лос Анжелос, беше тъмно. На пистата ни посрещнаха двама служители на митницата, които ни обслужиха възможно най-бързо и ни предадоха в ръцете на Майло Фром. Той ни откара със собствената си кола в хотел „Бел Еър“ и ни настани в две съседни бунгала, за които ни увери, че били сигурни и чисти от електронна апаратура.

Беше благодарен за решението ни да си сътрудничим. Щял да бъде откровен, доколкото му позволяват специфичните обстоятелства. Ако не сме имали нищо против, щял да вечеря с нас. Предложи като по-разумно да отложим срещата си със Саул Уелс. Предложихме му, докато се освежим, да прегледа документите, които бяхме донесли от Мексико. Отначало се намръщи, но после се усмихна, когато Джордж Арлекин му подаде купчина фотостати и каза, че предпочита да запази оригиналите. Сметна, че е по-разумно Сюзън да не присъства на разговорите ни. По-късно, по време на кафето и сандвичите, той ни прочете кратка проповед.

— … При първата ни среща, господа, говорихме за сблъсък на интереси: нашите — като местна агенция, вашите — като чуждестранна компания. Смятам, че интересите ни са близки, макар и да не са и да не могат да бъдат идентични. Така ли е?

Съгласихме се. Арлекин добави, че е малко по-недоверчив от мен. Майло Фром го взе под внимание и продължи.

— … Нашият Държавен департамент е в лоши отношения с европейците, защото те сключват самостоятелни петролни сделки с арабите. Израелците са огорчени от европейците, защото французите и норвежците разгромиха шпионската им мрежа и системата за ранно предупреждение срещу терористи. Обидени са и на нас, защото смятат, че сме отишли твърде далече в преговорите за прекратяване на огъня. В тази светлина трябва да разглеждате положението с Базил Янко. Политически той ни бе от полза. Осигури ни плацдарми в Европа. Успя да привлече арабски пари и клиенти в нашата страна вместо в Европа. Това е висша политика и груби сметки. Това означава, че е трябвало да си затворим очите за някои неща. Знаем го. За съжаление го приемаме, когато върши работа, и вдигаме шум до бога, ако не върши.