Морис Уест - Арлекин

Майло Фром се зарадва, като ме чу. Казах му, че благодаря за телеграмата, но е трудно да говорим за работа по отворена линия. Според това, което прочел в пресата, решил, преувеличавали проблема. Не можело да се разчуе повече, дори ако било показано по телевизията. Според добре осведомени източници сме щели да бъдем подведени под отговорност за нашето изявление. Отговорих му, че го очакваме — нещо повече, желаем го. После му съобщих за смъртта на Джули.

Той замълча продължително, по линията не се чуваше нищо, след което попита:

— Как го приема мистър Арлекин?

— Библейски.

Старият Завет или Новият?

— Старият…

— А вие как смятате, мистър Дезмънд?

— Бих желал да играем по правилата. Но се боя, че ако го направим, ще загинем.

— Да предположим, че нарушим правилата мъничко…

— Само предположението не е достатъчно.

— Тогава ще ги нарушим.

— Разговорът записва ли се?

— От самото начало…

— Слушайте тогава. Валери Халстрьом бе застреляна от наемен убиец на име Тони Тезориеро. Той вече е мъртъв. Платил му е човек на име Педро Галвес, важна клечка в Мексико Сити, който е свързан с нашата компания и с Базил Янко. За доказателство притежаваме документ, подписан от Тони Тезориеро. Пред съда няма да мине, но за вас става. Ние предполагаме, без да разполагаме с доказателства, че Галвес също носи отговорност за убийството на мадам Арлекин. Друго: измамата в клона в Мексико Сити е била извършена от една жена — Мария Гусман, подкупена от Александър Дагън, служител на „Криейтив Системс“, Лос Анжелос, Калифорния. В потвърждение на това имаме нотариално заверени показания и снимки за идентифициране, също заверени от нотариус. Казахме на Галвес, че знаем за Дагън. Саул Уелс следи Дагън. Адресът е следният…

Когато свърших, Майло Фром попита:

— Съобщихте ли нещо от това на мексиканските власти?

— Не.

— Защо?

— Предложихме имунитет на Мария Гусман. Дагън е извън тяхната власт, а всичко останало се основава на приказките на един мъртвец.

— Благодаря ви, мистър Дезмънд. Кога очаквате да се върнете в Съединените щати?

— Зависи от Арлекин. Вероятно скоро след погребението…

— Бих желал да ме уведомите за резервациите веднага щом ги направите. Опасно е човек да бъде край вас: ще трябва да защитим спътниците ви.

Помислих, че се шегува. Направих насмешлива забележка. Открих, че е напълно сериозен.

— Политиката и парите образуват експлозивна смес, мистър Дезмънд. Добавете петрол и ще се получи огромен огън. Моля, направете каквото ви казах.

Поне беше честен. Можеше да наруши правилата, но не и да промени фундаменталните истини в живота: няма крепост, която да устои срещу парите, един фунт пластичен експлозив може да взриви летящ самолет, група отчаяни мъже могат да вземат за заложник цял един народ. Което ни връщаше с бързи стъпки към мрачните времена, към кратката процедура и lex talionis 44и кралската привилегия на личния екзекутор…

Сякаш прочела мислите ми, Сюзън дойде до мен, прегърна ме и допря бузата си до моята.

— Стига, Пол… И ти се нуждаеш от малко време, за да изплачеш скръбта си.

— Странно! Не знам как да го направя. Има само едно празно място, сякаш някой е свалил картина от стената… Джордж върна ли се?

— Да. Току-що дойде. Обадих се в стаята му. Почиваше. Все още иска да остане сам. Уредих да откачат телефона му и да прехвърлят обажданията тук.

— Той скоро ще се пречупи, Сюзи.

— Не, Пол. — Тя поклати глава категорично. — Спомням си нещо, което баща ми обичаше да цитира: „Der grosste Hass 1st still“… (Най-голямата омраза е тихата.) Сега Джордж е изпълнен с омраза. Той е изгубен за нас, отишъл е твърде далече.

— Спокойно, скъпа. Хората се уморяват да мразят.

— Това е по-силно от любовта. — Едно уиски ще ти помогна ли?

— Би могло. О, cheri! Не ме оставяй. Много съм уплашена.

Докато наливах питиетата, една мисъл ме връхлетя като удар с чук. Едно време, в далечното вчера, се страхувахме от могъщия вълшебник Базил Янко; сега се страхувахме далече повече от Джордж Арлекин, който се беше поддал на магията и лежеше в тъмна стая с парче лед в сърцето. Тъй като не можах да приема истината, потърсих убежище в баналностите. Бяхме насред един от онези глупави, утешителни разговори за любовта и щастието, и за това как, ако разбираш всичко, можеш и да прощаваш почти всичко, когато телефонът иззвъня и от рецепцията ни съобщиха, че сеньор Педро Галвес настоявал да се срещне с мистър Джордж Арлекин. Сюзън — Бог да я благослови за швейцарското хладнокръвие — го помоли да изчака, докато аз разговарях с Арлекин по телефона в спалнята. Очаквах да срещна гняв или мрачно отчаяние. Вместо това получих указания да посрещна госта любезно, да му предложа нещо за пиене и да го помоля за малко търпение, докато Арлекин се приготви да го приеме. Предадох съобщението. Сюзън слезе във фоайето. Оправих бюрото, извадих чисти чаши и се почудих какво, по дяволите, можеш да кажеш на убиец, чиято жертва едва е изстинала. Нямаше за какво да се притеснявам.