Морис Уест - Арлекин

— Бих желал да говоря с жена му — каза Джордж Арлекин.

— Вие, мистър Арлекин?

— Защо не? Знаете ли телефонния й номер?

— Всичко, мистър Арлекин, освен как е облечена в леглото.

— И къде е съпругът й — допълни сухо Арлекин. — Дайте ми телефона. Ще й се обадя сега.

— Защо просто не отидем до дома й?

— Моля, мистър Уелс! Знам какво върша!… Мисис Дагън? Казвам се Джордж Арлекин. Не ме познавате, но компанията ми ползва услугите на „Криейтив Системс“. Съпругът ви свърши нещо за нас в Мексико Сити. В службата му научих, че ще отсъства за няколко дни. Разполагам с информация, която може да ви помогне… Ако предпочитате, ще я предам на компанията или на полицията… Аз съм в „Бел Еър“. Ще изпратя кола да ви вземе. Можете? Чудесно! Да кажем след половин час…

Саул Уелс още се колебаеше. Беше откровен:

— Казахте, че знаете какво вършите, мистър Арлекин. Надявам се да е така. Ако се провалите сега, можете да изгубите Алекс Дагън завинаги.

— Ще поема този риск, мистър Уелс.

— Той е ваш свидетел. Желаете ли да присъствам на разговора ви с нея?

— Мисля, че е по-добре да не присъствате. Работата ви е да откриете Алекс Дагън, и то бързо.

Саул Уелс излезе, дъвчейки нещастно пурата си. Арлекин разлисти бележника си и набра един номер. След няколко секунди го чух да казва:

— Обажда се Джордж Арлекин. Бих желал да говоря с мистър Базил Янко… О, така ли? Благодаря, ще го потърся там.

— Джордж, какво, по дяволите, правиш? Той ме погледна, студено усмихнат.

— Обаждам се на Базил Янко. Той е тук, на Крайбрежието.

— Какво ще му кажеш?

— Ще го поканя на среща.

— Мисля, че си се побъркал.

— Когато му се обадя, вдигни другия телефон и слушай.

Както обикновено мина доста време, докато се свърже с големия човек. Останах поразен, когато отново чух грубия, сух, леко презрителен глас.

— А, мистър Арлекин! Каква изненада. Моля, приемете съболезнованията ми по повод ненавременната смърт на вашата съпруга.

— Благодаря. Намирам се в „Бел Еър“ с мистър Дезмънд. Пристигнахме снощи. Надявам се, че ще ви бъде удобно да се срещнем.

— Напротив, мистър Арлекин. Мисля, че ще бъде изключително неудобно… освен в присъствието на моите адвокати.

— Не възразявам. Ако те пожелаят да ми представят някакви документи — а аз съм убеден, че това е така — ще им бъде удобно да го направят тогава. Но нямам нищо против, ако предпочитате да не се срещаме.

— Давате ли ми време да обсъдя въпроса?

— Разбира се. Ще бъда в Лос Анжелос до утре вечерта. Можете да ме намерите в хотела по всяко време. Ако ме няма, ще инструктирам секретарката да уговори срещата, която смятам, че би трябвало да се проведе на неутрална територия.

— Мистър Арлекин, предпочитам да се срещнем в кабинета ми.

— Тук е по-сигурно. Бунгалото ми бе проверено от ФБР. Увериха ме, че няма никакви устройства. След Вашингтон се наложи да вземем мерки. Оставям на вас да решите, мистър Янко.

— Ще ви телефонирам. Благодаря, че ми се обадихте. Това бе един безсмислен разговор и не виждах полза от него. Съзирах и смъртна опасност от сблъсъка с адвокати, преди да се е стигнало до съд.

Арлекин отхвърли възраженията ми с думи, изречени сякаш от някоя пророчица.

— Ако не очакваме правосъдие, не могат нито да ни помогнат, нито да ни навредят.

— В тази страна обичат да се съдят, Джордж. Тормозът е законно оръжие. За Бога, имаш си достатъчно неприятности. Не си търси нови.

— Аз не ги търся, Пол. Аз ги създавам… Обади ми се, когато пристигне мисис Дагън. Ще се разходя из градината.

Тогава споделих със Сюзън идеята си да се оттегля от директорския пост веднага щом пристигнем в Ню Йорк. Не бе само от суета и засегнато честолюбие. Ако той не можеше да погребе мъртвеца си, аз определено исках да погреба своя и да оставя маргаритките да поникнат над купчината пръст. Ако искаше да пази в тайна плановете си, това бе негово право. Аз бях прекалено стар за ръкопашен бой, прекалено уморен от многословни битки. Сюзън ми каза, че и тя била на крачка от подобно решение. Не претендирала за обич, но не можела да работи за непознатия, който се бил вмъкнал в образа на Арлекин. Той нямаше да остане без помощници. Целият персонал бе на негово разположение. Може би именно от това имаше нужда — нови връзки, непомрачени от стари спомени. Решихме да обсъдя въпроса с него, да му обясня какво смятаме и да му дадем време да се подготви. В края на краищата хирургията може би бе по-милостиво лечение от непрестанното страдане и кърпене.