Морис Уест - Арлекин

Той пребледня внезапно и започна да се поти. Почувствах се като престъпник за това, че го притиснах толкова силно. Помогнах му да си легне, измих лицето му и изчаках, докато на хлътналите, му бузи се появи малко цвят. Единствените думи, които успях да намеря, бяха изтъркани и състрадателни.

— Събра ти се прекалено много. Извинявай, Джордж. Оставаме приятели, каквото и да решиш.

Той сграбчи китката ми с измършавялата си ръка и се обърна към мен с молба.

— Ще ти открия една тайна, Пол. Трудно е да се сражаваш с ангела на злото, защото той не иска ти да се бориш. Той иска единствено да почиваш и да спиш. Много е съблазнително да затвориш очи и да се отпуснеш. Не ме съди сега. Дай ми малко време.

— Нямаме никакво, Джордж.

— Знам.

— Да кажа ли на Джули?

— Още не. Напоследък имахме лични проблеми.

— Да остана ли още малко.

— Не, благодаря. Изтощен съм. Елате утре с Джули. Все още беше рано. Не ми се искаше да се прибирам в хотела с неговите помръкнали звезди и посивели служители. Желаех да остана сам, свободен да побъбря за най-обикновени неща: цената на бифтека, коликите на таксиметровия шофьор или как момичетата не били това, което трябвало. Обикновеният живот ми допада. Той е по-лесен и човек го прекарва сред повече приятели. Влязох в един мрачен, полупразен бар. Поръчах бърбън, настаних се край бармана и в продължение на половин час се оплаквахме един на друг.

Току-що бяхме оправили Близкия изток и се заемахме със скандалите в американската администрация, когато телефонът иззвъня. Барманът вдигна слушалката и след това се обърна към мен.

— Вие ли сте Пол Дезмънд?

— Да.

— На телефона е Ню Йорк.

— Ню Йорк?

— Така казаха. Ще приемете ли разговора? Той ми подаде слушалката и аз смутено казах:

— Ало.

— Мистър Дезмънд? Тук е Базил Янко. Обаждам се, за да ви поздравя с добре дошъл в Съединените щати.

— Как ме открихте?

— Нашата организация е изключително ефикасна, мистър Дезмънд. Имате ли някакви новини за мен?

— Един съвет, мистър Янко. Не нахлувайте в личния ми живот.

Той се разсмя мрачно.

— Можем ли да ви помогнем с нещо по време на престоя ви?

— Не.

— Добре тогава, приятен ден. Ще поддържаме връзка. Au revoir, мистър Дезмънд.

Затворих телефона и се върнах към бърбъна си. Барманът ме изгледа проницателно. — Лоши новини?

Заложих на губеща карта.

— Много лошо. Не можем винаги да печелим. Още едно?

— Благодаря.

Загледах се мрачно в чашата си, докато той ми разказваше надълго и нашироко как през нощта, след като се развел, спечелил джакпот в Лас Вегас и спал — о, Господи! — с най-готината мацка, която бил срещал през последните двайсет години — танцьорка във вариете.

Неговият късмет ми вдъхна кураж дотолкова, че реших да се обадя на своя приятел и клиент Франсис Ксавиер Мендоса, който живееше в Брентууд. Той е малко чудо — кастилски джентълмен, непокварен от простащината на Западното крайбрежие. Има трима сина и една дъщеря. Всяка неделя и през светите празници отива на литургия, отглежда едно от най-добрите вина в Напа вели, а през свободното си време превежда на английски стиховете на Антонио Мачадо. Що се отнася до калифорнийската политика, той е нещо като хамелеон — винаги има власт и влияние, но не можеш да кажеш нищо по-конкретно.

Когато му съобщих, че трябва да го видя, той ме покани по съвсем старомоден начин.

— Моят дом е и твой. Идвай веднага.

След четиридесет минути, когато вече се бяхме разположили в градината му, го попитах:

— Какво можеш да ми кажеш за Базил Янко и „Криейтив Системс Инкорпорейтид“?

Орловият му нос се сбърчи от отвращение.

— За този ли? Животно, но животно с власт. Половината от големите предприятия по Крайбрежието ползват услугите му и му лижат подметките, когато плащат сметката. Не бих искал да имам нещо общо с него.

— Какво не му е наред?

— Официално нищо. Трябва да го призная. Осигурява най-доброто компютърно обслужване в страната — системи, програми, сигурност и всичко останало. Върши чудеса. Но станеш ли му веднъж клиент, няма отърваване. Той контролира системите ти и узнава всеки твой ход. Една-единствена грешка и Янко вече се е настанил в кабинета на президента. Направи го с трима мои приятели и един враг, за когото това бе най-лошото, което можеше да му се случи. Защо питаш, Пол?

— Ние също го използваме. Смятаме, че е подправял данни.

— Ay de mi! 4 4 Ay de mi! (исп.) — Тежко ми! — Б.пр. Много лошо.

— Вършил го е и тук?