Морис Уест: Арлекин

— Ако я прикрием, ще му бъде по-трудно да ги използва. А ако опита, това може да насочи следите и към съучастие. Може въобще да не се наложи да посегна на резервния капитал, Карл. За Бога, стабилни сме като Гибралтар. Но трябва да спечеля време, докато получа пълномощия от Арлекин и организирам независимо разследване.

— Защо се обръщаш към мен, а не към акционерите ви?

— Според Янко той ги е сложил в джоба си. Ти си единственият, на когото вярвам, че няма да каже и дума — без значение дали ще помогнеш или не.

— И кой ще извърши разследването?

— Това е другият проблем. Нуждая се от международен експерт или добре известна фирма за сигурност и разследвания. Те са много малко и в момента, в който се обърна към някоя от тях, Янко ще научи.

— И ще подкупи твоя човек под носа ти.

— Или по-лошо. В тази игра загиват хора, Карл.

— Кой е казал, че парите не миришат? Ти си в тежко положение, млади ми Пол. Налей си още уиски. Трябва да помисля.

Мислещият Карл Крюгер приличаше на каменотрошачка, която смила чакъл. Той се разхождаше напред-назад из просторната стая, пуфтеше, оригваше се и мърмореше под носа си. Дръпна пердетата, разположи едрото си тяло на перваза и се загледа в светлините на стария ханзейски град, издигнат с парите на бюргерите и пуснал корени толкова дълбоко в балтийската кал, че бе оцелял дори при катаклизмите на масираните бомбардировки и следвоенното разделяне на Райха. Неговите жители са банкери, търговци, корабостроители, моряци-гуляйджии, влюбени в родния си град и неговите исторически привилегии. Те са хитри и упорити, бързо се сприятеляват, но са трудни противници. Ако Карл Крюгер реши да ме подкрепи, ще започна да се боря. Без него оставам беззащитен срещу бурята. Най-накрая той се обърна към мен със строго изражение на лицето и въпросителен поглед.

— Срещал съм се с Базил Янко. Мисля, че го разбирам. Той е гений, който играе големи игри. Кой е твоят Джордж Арлекин? Плейбой, палячо, аматьор? Парите са работа за мъже. Този град е доказателство за това. Твоят Арлекин пилее времето си, сякаш това е детска игра.

— И ти ли му завиждаш, Карл?

— Да му завиждам? Боже мой! Да завиждам на някого, който се нуждае от петнадесет милиона, защото не е в състояние да контролира собствените си сметки!

— Престани, Карл! Много добре знаеш, че може да се проникне във всяка система. В Лондон има човек, чиито клиенти искат от него точно това. Ако получи гаранции, той ще те обере до шушка и ще внесе парите в лична сметка. Всъщност ти ме питаш дали Арлекин заслужава да бъде спасен. Според мен, да. Не е необходимо да живееш като отшелник, за да докажеш, че си добър банкер. Живееш също така добре, както и той. На времето ти беше същият. Ще го унищожиш само защото не харесваш начина му на живот?

— Не това е същността на въпроса. Защо Янко е избрал него? Защо не мен? Защо не половин дузина други, чиито имена и двамата можем да назовем? Избрал е Арлекин, защото в него, както и в цялата ви система, има някаква слабост. Искам да знам каква е тя.

— Не трябва да питаш мен, Карл.

— Защо?

— Защото той ми е добър приятел, аз съм кръстник на сина му и съм влюбен в жена му.

— Всемогъщи Боже! Значи вместо да му я отнемеш, ти се превръщаш в мъченик заради приятелството ви! По-голям глупак си, отколкото те мислех!

— Какъв е отговорът ти, Карл, след като вече знаеш?

— Ще ти помогна… при едно условие.

— Какво е то?

— Независимо дали умира или не, Арлекин трябва да знае. Искам първа опция върху неговите акции и правата му върху останалите дялове. Ако не се съгласи, аз се оттеглям.

— Жестоки условия, Карл!

— Това е Хамбург, братле! Нищо не се върши даром. Никога не отпускай примката, ако не искаш плячката да избяга!

— Ще предам условията ти на Арлекин.

— Непременно. Сега, за твоя детектив… Не можеш да наемеш компютърен специалист, защото Янко ще знае всеки твой ход. Съгласен ли си?

— Да.

— Можеш да се обърнеш към полицията.

— Работим под юрисдикцията на много държави. Ще предизвикаме скандал във всяка една от тях.

— Можеш да използваш частен детектив.

— Но пак ще имам нужда от компютърен специалист, който да провери системата.

— Според мен ще имаш нужда от нещо повече.

— Не те разбирам.

— Янко разполага с всичко — пари, информация, световно влияние. Той има неограничена власт. Може да създаде една лъжа и мигновено да я продаде на половината свят. Захванеш ли се веднъж с него, трябва да се стремиш да го унищожиш, преди той да те разори. Ето защо питам дали Джордж Арлекин има куража да се заеме с това. Ако не, по-добре да продаде дела си още сега, докато има кой да го купи.