Морис Уест - Арлекин

Барманът ме поздрави по име и ми посочи един мъж, който се бе усамотил в ъгъла до прозореца.

— Онзи господин, сър. Току-що дойде и попита за вас.

Той беше млад, на не повече от тридесет години, облечен в костюм от трико с италианска кройка. Когато го приближих, мъжът стана и се представи почтително.

— Мистър Дезмънд? Радвам се да се запозная с вас, сър. Аз съм Алекс Дагън от „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. От бюрото ни в Ню Йорк ме помолиха да ви предам спешно съобщение. Телефонирах в апартамента ви. Бяхте излязъл. Реших да проверя в бара. Защо не седнете?

Седнах. Барманът ми поднесе питието.

— Значи имате съобщение за мен?

— Да, сър. Телекс от кабинета на президента. Ако последва отговор, за мен ще бъде удоволствие да го предам вместо вас.

Съобщението бе многозначително, формално и точно: „Според сегашните консолидирани данни и преценката на бъдещите възможности в тригодишен план оценяваме стойността на акциите на «Арлекин и Сие» на осемдесет и пет долара всяка. Това съобщение представлява твърда оферта 9за плащане в брой по сто долара за акция срещу целия пакет акции. Молим веднага да го предадете на мистър Джордж Арлекин и да го уведомите, че сме готови да предложим щедри условия за продажбата или отказването му от съществуващите опции. Останалите акционери са уведомени… Базил Янко, президент на «Криейтив Системс Инкорпорейтид».“

Пъхнах съобщението във вътрешния си джоб и надрасках отговора на плика: „Съобщението прието и потвърдено… Пол Дезмънд.“

Младият мъж грижливо сгъна плика в портфейла си.

— Ще го изпратя веднага щом се върна в офиса.

— Мога ли да ви почерпя, мистър Дагън?

— Не, благодаря ви, сър. Никога не пия по време на работа. Такива са правилата на компанията.

— Откога работите за „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, мистър Дагън?

— Вече три години.

— И с какво се занимавате?

— Връзки с клиентите.

— А това какво означава?

— Отговарям за определен район. Веднъж в месеца посещавам всичките ни клиенти. Проверявам оплакванията, предлагам подобрения, изработвам проекти за разширяване сферата на услугите ни, които, разбира се, са замислени да се разрастват заедно с фирмата на клиента.

— Добре ли ви плащат?

— Много. Имаме система за премиране, опции върху акции и т.н. Работата е хубава и перспективна.

— Виждате ли понякога мистър Базил Янко?

— Рядко. Но ние знаем, че той е там… и още как, сър! Той знае какво прави всеки един от нас, включително и чистачките. Ако не се справяш, не оставаш дълго в „Криейтив Системс“.

Значи има голямо текучество на персонала?

— Не особено. Но достатъчно, за да ни държи нащрек предполагам. Все пак казват, че дори тези, които при нас отпадат, са по-добри от повечето в другите компании. Обикновено си намират работа без никакви трудности.

— Интересно. Къде подават молби?

— Повечето добри компютърни специалисти се обръщат към три големи агенции в Ню Йорк и две тук, на Крайбрежието.

— А вашата компания няма ли собствена агенция за наемане на служители?

— Не, сър. Ние обучаваме и набираме персонал единствено за самите нас и за нашите клиенти. Такава е политиката. Мистър Янко е категоричен.

— Добре, благодаря ви, мистър Дагън. Не искам да ви задържам повече.

— За мен беше удоволствие, сър. А съобщението ви ще пристигне в Ню Йорк до половин час.

Той беше приятен млад мъж, достатъчно наивен, за да бъде откровен. Стиснахме си ръцете, изпратих го до вратата и се върнах, замислен и недоволен, да довърша питието си. Сега бодилът бе под моята опашка. Янко знаеше всичко за вероятното поведение на психически уравновесения субект — да, братя и сестри, знаеше! Неясната оферта прави човек неспокоен, твърдата — алчен, а при осемнадесет процента над пазарната цена той се втурва да подпише, преди Дядо Коледа да е излетял обратно през комина.

Арлекин би могъл да откаже да продава, но беше божа истина, че не може да купи всички акции по сто долара едната и да посрещне дефицита от петнадесет милиона. Карл Крюгер би могъл да плати по деветдесет, но не би дал нито цент повече и аз нямах право да го обвинявам за това. Арлекин би могъл да опита да поведе битка на пълномощията и тогава Янко ще изиграе своя коз: документите, доказващи фалшификации и злоупотреби. След което нашите приятели, клиенти и съюзници щяха да ни изоставят на тълпи.

Новините бяха много ободряващи и подходящи да бъдат предадени в болнична стая. Арлекин ги прие с мрачен хумор.