Морис Уест - Арлекин

— Пол, ние сме стари приятели. Нямаме тайни един от друг.

— Напротив, моето момиче, имаме, защото не можем да живеем без тях. Започни отначало.

— Ти си в лошо настроение.

— Да, ядосан съм, отвратителен съм и днес имам ужасен ден. Нещо друго?

— Безпокоя се за Джордж.

— За Джордж и теб или само за Джордж?

— Само за Джордж.

— Вчера ми говореше за втори меден месец. Какво се е променило?

— Снощи ми съобщи, че обмислял дали да не продаде „Арлекин и Сие“.

— Каза ли ти защо или на кого?

— Не… Мислех, че ти знаеш.

— Чуй ме добре, Джули, нека не си играем игрички. Обичам много и двама ви, но със съпруга ти работим заедно, а аз не издавам чужди тайни.

— Значи сте говорили за това.

— Не съм казал такова нещо.

— Върви по дяволите и ти, Пол Дезмънд!

— Тръгвам си, скъпа.

— Не, моля те! Почакай! Извинявай. Държа се ужасно. Но наистина се безпокоя. Джордж се е променил. Нямаш представа до каква степен. — За Бога! Той прекара продължително боледуване. Отслабнал е, потиснат е. Това е естествено. Не очакваш от него да танцува фанданго 8, нали?

— Защо иска да продаде банката?

— Може би желае да получи печалбата си, да вложи парите някъде и да направи околосветско пътешествие. Защо не?

— И на какво ще заприлича без нея?

— На щастлив човек.

— Или на поредния богат безделник.

— През всичките години на нашето приятелство нито веднъж не е проявил леност.

— Тогава ще се превърна в дилетант, който не се е посветил на нищо.

— Той се е посветил на теб.

— Така ли? Съмнявам се.

— Не знам, Джули. Аз съм само един стар ерген.

— Пол, мразя, когато се хилиш и отклоняваш от темата.

— Какво искаш да направя? Ти си голямо, омъжено момиче. Знаеш и думите, и мелодията. Изпей ги на Джордж.

— Ще прозвучи фалшиво.

— Не ти вярвам. Просто не искаш да вземеш решение.

— Относно какво?

— Дали да му смачкаш фасона като на малко момче или да се издигнеш до истинска жена.

— Знаеш ли защо?

— Не искам да знам. Това е твоя работа, не моя… Арлекин иска от нас да отидем следобед в болницата. Ще те взема в три.

Оставих я с изстиналото й кафе и излязох да се поразходя в градината. Бях ядосан на нея, на себе си, на Арлекин и на целия свят. Съпружеската криза ми бе също толкова необходима, колкото и трети крак. Ако до четиридесет и осем часа не изработим някаква стратегия за действие, бихме могли да се озовем пред заплахата от дворцов преврат. Най-лошото бе, че Арлекин, който се бе справял с всякакви ситуации, изглежда се разлагаше. Трима души бяха почувствали неговата слабост и бяха решили да се възползват от нея — Базил Янко, Карл Крюгер и собствената му жена. Аз бях единственият, който не я бе видял. Аз, еднооко чудо, крал в страната на слепците ли бях или глупавия Пол, малоумен и заслепен от фалшивия блясък на лъжливия принц? Трябваше да узная, дори само за да възвърна собственото си уважение.

После, тъй като бях ядосан и защото, когато съм ядосан, върша глупости, реших да започна своя лична война. Телефонирах в нюйоркската централа на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“ и помолих да ме свържат с Базил Янко. Трябваше да се представя на четирима души, преди да се обади той, любезен и мазен като масло.

— Мистър Дезмънд, за мен е удоволствие. Какво мога да направя за вас?

— Утре пристигам в Ню Йорк. Бих желал да се срещна със служителя, който е изготвил нашия доклад.

— Не е мъж, а жена. Казва се Халстрьом… Валери Халстрьом.

— Бих желал все пак да се срещна с нея. След това бих искал да поговоря с вас.

— Отлично. Ще ви затрудни ли, ако предложите час?

— Все още не съм направил резервация. Защо да не ви се обадя, когато пристигна?

— Направете го на всяка цена. Предадохте ли моето предложение на мистър Арлекин?

— Да. В момента го обмисля. Очаквам да вземе решение по-късно днес.

— Добре. Как е той?

— Изтощен е, но се възстановява.

— Радвам се. Предайте му моите най-добри пожелания.

— Непременно. До утре.

Нямах представа какво щях да му кажа тогава или който и да е друг ден, но най-малкото му бях сложил бодил под опашката и се надявах поне за известно време да му отвлече вниманието. Върнах се в стаята си и повиках стенографката на хотела. Когато тя пристигна, седнахме край басейна и се заехме с прехвърлянето на пълномощията, което трябваше да бъде извършено от Джордж Арлекин. Това беше досадна, съпроводена с чести спирания работа, но тя ме ангажира до обяд, когато се разходих до бара за предобеден коктейл.