Морис Уест - Арлекин

— Ще ти се зарадва много. О, Пол! Днес е прекрасен, прекрасен ден.

Според мен денят беше отвратителен. Разбирах защо в далечното минало прерязвали гърлата на тези, които донасяли лоши вести. Докато карах към болницата, за да се срещна с Арлекин, се чувствах така, сякаш сам прерязвах своето. Мина ми през ум да премълча за неприятностите, но не можех да го направя. Нямах правата да действам без съгласието на Арлекин.

Когато го видях, сърцето ми се сви. Той седеше в един фотьойл, облечен в копринена пижама и халат и бе толкова блед, че изглеждаше прозрачен. Ръката, която поех, бе суха и слаба. Само усмивката бе същата: лъчезарна, малко тъжна, но дяволита, както преди. Не претендираше за внимание, както, обичат да правят болните. Избегна да отговори на въпросите ми с вдигане на рамене.

— Всичко свърши, Пол. Много съм щастлив. Радвам се и за Джули. Искам да изляза по-скоро оттук. Казват ми, че възстановяването щяло да протече бавно. Ще можеш ли да се справиш още малко?

— Разбира се. Но трябва да поговорим по работа. В състояние ли си?

— Естествено. Давай.

— Новините са лоши, Джордж. Той се засмя и сви рамене.

— И най-лошите да са, аз пак ще остана щастлив. Съобщих му ги. Изслуша ме със затворени очи, без да ме прекъсва, с глава, отпусната на гърдите, и ръце, кротко положени в скута. Когато свърших, попита:

— Как е било извършено, Пол?

— Всичко е в доклада. Нуждаем се от експерт, който да провери детайлите, защото става въпрос за множество трансакции, но по същество методът е прост. Подкупваш програмиста, за да подаде на компютъра неверни инструкции. Ако не бъдат отменени, компютърът ще ги изпълнява до второ пришествие… Знаеш как действаме на борсата. Купуваме и продаваме за цели групи клиенти и чак след това разпределяме ценните книжа, приходите и разходите. Компютърът ни е бил програмиран да отбелязва неверни разходи при трансакции и да превежда приходите по кодирана сметка в „Юниън Бенк“ в Цюрих. Титуляр на сметката си ти.

— Никога през живота си не съм имал сметка в „Юниън Бенк“.

— Според доклада подписите на документите за откриването й и на чековете са твои.

— Искаш да кажеш, че са оперирали със сметката?

— От нея е било изтеглено всичко.

— Чрез фалшификация!

— Ще трябва да го докажем и да посочим фалшификатора. Освен това ще трябва да открием кой е проникнал в компютрите на клоновете ни и кой е платил всичко това.

— Защо самите ние не сме разкрили несъответствията?

— Защото се доверяваме на компютрите. И ако трансакциите за деня съвпаднат, не ги поставяме под съмнение. И тъй като операциите, които извършваме, са толкова много, единствено счетоводителите и ревизорите обръщат внимание на крайния резултат.

— Пол, това е лудост! Да обера собствената си компания… Не мога да го проумея!

— Някой е искал да те превърне в мишена. И мисля, че това е Базил Янко.

— Ако е вярно, ние можем да се отървем от него и да наемем друг.

— Не, по дяволите! Забрави ли колко време изисква инсталирането на една система и обучаването на операторите? Нещо повече, смятам, че това е само предупреждение — начало на шантаж.

— То пак е криминално престъпление.

— Ако успеем да го докажем. Трябва да възстановим също така липсващите средства в банката. Необходими са ми твоите указания. За момента двамата с Карл Крюгер сме ги гарантирали, но Карл иска своя дял от плячката.

— Нека го получи, Пол.

— В такъв случай ще ми бъде необходимо пълномощно, за да оперирам с активите, поне докато не си в състояние да пътуваш и действаш сам.

— Трябва да се доверя някому, Пол. На кого друг, ако не на теб?

— Значи ще се борим с Базил Янко.

— Не съм казал това.

Не можах да повярвам на ушите си. На устните му се появи едва забележима тъжна усмивка.

— Не се изненадвай чак толкова, Пол. Току-що се върнах от границата с отвъдното. Знам от колко малко багаж има нужда човек. Трябва да ти кажа, че не съм сигурен дали искам да запазя „Арлекин и Сие“. Не бих искал да стане собственост на Базил Янко, но не бих попречил на Карл Крюгер да я купи. Това е приемливо разрешение. Джули и момчето са осигурени. А аз излизам от безумната надпревара.

— Ако продадеш при тези обстоятелства, това означава, че действаш по принуда.

— Това е едната страна на монетата.

— Тогава ще ти покажа и другата. Ако ти отстъпиш, онези копелета печелят. И понеже са спечелили, те ще опитат отново и не всяка жертва ще се измъкне така щастливо като Джордж Арлекин.