Морис Уест - Арлекин

— … Ще се срещнете с човек, който прилича на мен в много отношения. Тоест, професията му е да убива. Разликата между нас не е голяма. Аз съм по-добре образован. Той е интелигентно момче. Аз твърдя, че съм патриот. Той не твърди нищо, освен че е наемник. Сега, когато се срещнете с него, ще решите, че умът му е бистър. В действителност той е жестоко дезориентиран чрез силна упойка, притъпяване на сетивата и сугестивни процедури. Не прави разлика между реалност и илюзия. Вие, мистър Арлекин, ще затвърдите илюзията. Дошъл сте да наемете услугите му — да премахне един човек в Ню Йорк. Готов сте да удвоите предложената цена, но първо трябва да се запознаете с препоръките му. Аз ще водя разговора. Ще започнете да питате, когато ви дам знак. Вие, мистър Дезмънд, ще мълчите, освен ако не ви подканя да заговорите. Въпроси, мистър Арлекин?

— Ще се срещнем ли с него лице в лице?

— Да.

— Това не е ли опасно?

— Трябва да приемете моята дума, че не е.

— Споменахте притъпяване на сетива. Той знае ли какво се е случило с него?

— Само откъслечно… Позволете да ви обясня. Посрещнахме го на летището като приятели и го доведохме тук, където да изчака тази среща. Той прие. Беше упоен по време на вечеря. Когато се събуди, се озова в една килия, увиснал във въздуха, вързан и с черна качулка на главата. Никакъв звук, никаква промяна на температурата. Каквото и движение да направеше, той се завърташе в празното пространство. В резултат — бърза дезориентация. Отново бе упоен и нахранен чрез системи. Събуди се увиснал в мрака, но този път го подложихме на какофония от звуци и високочестотни шумове, прекъсвани от поток от думи. В резултат — пълна халюцинация. Тази сутрин се събуди в спалнята си. За него се грижи красива сестра, която му обясни, че се е разболял от опасна местна треска. Той вярва, че е бил изпаднал в делириум, но сега с помощта на стимулатори ще бъде в състояние да се срещне с клиентите… Това е накратко съвременното рафинирано мъчение. Дори трениран човек може да издържи съвсем малко. Тони Тезориеро никога не е минавал подобна подготовка. Убедени сме, че е в подходящо състояние за срещата с вас. Ако не, тогава бих могъл да прибягна до други методи. Ако се размекнете, спомнете си как той си изкарва прехраната… добра прехрана, както ще научите. Господа, моля почакайте тук!

Той отсъства десетина минути. Джордж Арлекин седеше спокоен, с празен поглед, вперен в цепениците, натрупани в огнището. Отиде до вратата и се загледа над покрития със зеленина склон към далечния край на кратера, тъмен на фона на светлото обедно небе.

Зад мен Арлекин каза:

— Не е необходимо да оставаш, Пол. Въобще не се притеснявам.

Аз се притеснявах, но бях достатъчно страхлив, за да замълча. Бях го повел по пътя към ада. Най-малкото, което можех да направя, бе да му правя компания и да направя опит да го напуснем, съхранили човешкото в себе си. Това бе истинският ужас сега: стремяхме се по взаимно съгласие към разумно обсъждане, чиято цел бе унищожаването на друго човешко същество. Нямаше никакво значение колко долно е то или какво нищожество е, то пак бе човек, роден от жена, откърмен от гръдта й и показан някой ден пред рода с обещание за неговото продължаване.

Когато Тони Тезориеро влезе, облегнат на ръката на сестрата, заедно с Арон Богданович, той съвсем не приличаше на нищожество. Беше към средата на тридесетте, строен, с тънки кости, с мургавата класическа красота, която се среща често в Пулия и Сицилия. Погледът му бе мътен, а очите — подпухнали. Движеше се бавно и говореше трудно, сякаш езикът му бе прекалено голям за тази уста. Акцентът му бе смесица от Бруклин и Малка Италия. Седна тежко. Сестрата се настани зад гърба му. Арон Богданович се облегна на каменната полица над камината и се заигра с толтекска статуетка във формата на ягуар. Приличаше на председател на благотворително дружество, който обмисля подготовката на неделен базар.

— Тони, това са господата, които искат да те наемат. Господа, това е Тони Тезориеро. През последните дни бе болен — ухапване от кърлеж. По ръцете му открихме бодвания, които показват, че е бил ухапан. Както и да е, след два-три дни ще бъде напълно възстановен. Тони, да започнем. Парите тук…

— Колко?

— Покажете му ги, моля.

Арлекин отвори брезентовото чувалче и изсипа пачките с банкноти на покрития с плочки под, след което каза:

— А сега, мистър Тезориеро, няколко въпроса.

— Наричайте ме Тони. Всички правят така. Какви въпроси?