Морис Уест - Арлекин

— Много благородно от твоя страна, Хосе, но сега си ми необходим повече от всякога.

— Правиш ми комплимент. Някой ден ще ти го върна. Как мина с Педро Галвес?

— По-добре, отколкото очаквах. Имаме време да си поемем дъх.

— Той е особен — добър приятел, опасен враг. Ако ти потрябвам, ще бъда в банката. Довечера съм вкъщи. — Той се усмихна кисело. — Този път сам. Започвам да мисля, че съм излекуван от пороците на младостта. Сега трябва да си починеш. Моля те!

Веднага щом той излезе, Сюзън пое властта. Никакви разговори повече, никакви посетители до шест часа. Ако се обадели от болницата, тя щяла да разговаря. Купила успокоителни от аптеката. Арлекин трябвало да вземе едно хапче и да спи, докато тя не го повика. Той се съгласи уморено и си легна. Погледнах часовника си. Беше дванадесет и половина. Не бяхме спали тридесет часа.

Докато слизахме към нашия етаж, Сюзън започна да трепери силно. Побързах да я заведа в апартамента, накарах я да седне и й налях неразредено уиски. Задави се на първата глътка, изтича в стаята си и затръшна вратата. Прибрах се в моята стая, облякох си пижама и халат, налях си уиски и отидох да видя Сюзън. Заварих я легнала на кревата, с разрошена коса и измъчено лице, зачервено от плач. Знаех как се чувства. Всичко бе една лудница, жестока, кървава бъркотия от лъжи, бруталност и разбити надежди. Не можехме да помогнем на Джули. Арлекин пък бе отказал помощта ни и се бе оттеглил в самотата на фанатика. Никой и за нищо на света не бе в състояние да му въздейства. Не можех да кажа на Сюзън нищо друго, освен прости приспивни думи като на дете. Не можех да направя нищо друго, освен да я успокоя, докато болката и объркването изчезнат. После се върнах в стаята си и спах на пресекулки до залез.

Вечерта Арлекин отиде сам при Джули. Обади се, за да каже, че е дошла в съзнание, макар и да е много отслабнала и да изпитва болки въпреки успокоителните. В клиниката му предложили легло за през нощта и той щял да остане край нея. Помоли да му изпратя пижама, тоалетни принадлежности и комплект бельо. На сутринта трябваше да изтегля парите от банката и да мина да го взема от болницата, за да спазим уговорката с Богданович. Сюзън щеше да бди, докато се върнем. Ако положението на Джули се влошеше, аз щях да изпълня уговорката сам.

Малко по-късно Саул Уелс се обади от Лос Анжелос. Открил нашия приятел Алекс Дагън, който живеел нашироко в един блок на „Олимпик“ заедно с красива жена и дете. В блока имало свободен апартамент. Саул щял да го наеме и да го използва като база. Щял да се посвети на грижата за доброто здраве на Алекс Дагън. Имаше и други новини. Вечерните вестници и телевизията отразили историята в Мексико Сити. Сутрешната преса щяла да й отдели повече място. Статията на Лия Клайн носела заглавието „Сливания и убийства“. Във Вашингтон се говорело, че комисия на Конгреса ще разследва сигурността на банките данни. До момента Базил Янко отказвал всякакви коментари. На „Уол Стрийт“ пазарът бил в криза, а брокерите — предпазливи. Изчаквали да видят какво ще стане във вторник…

Дотук добре. Бурята се задаваше, но още не бе започнало да вали.

След това вечерта бяхме свободни и аз изпитвах силно желание да я прекараме безопасно. Седнахме в бара, пихме маргарити и слушахме разговорите на туристите. Вечеряхме в отдалечен тих ъгъл и разговаряхме трезво за Джордж и Жулиет и несигурното бъдеще, което ни очакваше.

Сюзън обобщи печално:

— Всичко се е променило, Пол. Никой от нас вече няма да бъде същият.

— Ако Джули оздравее, скъпа, много бързо ще се почувстваме по-добре.

— А ако умре?

— Проклет да съм, ако знам какво да правя с Джордж.

— Някога си въобразявах, че знам. — Думите й дойдоха бавно, сякаш изтръгнати от бездна от тъга. — Сега вече съм сигурна, че не е възможно. Никога преди не съм го виждала откъм тъмната му страна. Джули я познаваше. Може би го обичаше и желаеше именно такъв… Странно, но винаги съм смятала, че тя е неподходяща за Джордж. Сега знам, че аз съм неподходяща и продължавам да го обичам. Кошмар, нали? Когато всичко свърши, мисля да напусна, преди да е станало твърде късно. Ще ми дадеш ли добра препоръка, Пол?

— Ще ти дам работа, ако дойдеш с мен. По-добра от тази, която имаш сега.

— И ти ли мислиш да напуснеш?

— Нищо не ме задържа, скъпа: една акция и прислужник, от когото нямам нужда. Уморен съм от бизнеса и от онези копелета, с които той изобилства — като мен; но не мога да си тръгна, преди да го преведа през брода…