Морис Уест - Арлекин

След това признание не можах да си намеря място, нито пък какво да кажа. Сюзън се върна с телеграмите. Отидох в стаята си, за да се обадя на Лия Клайн и Арон Богданович.

Нещастието бе храна за Лия Клайн. Тя съжаляваше — макар че бе достатъчно възпитана да не го покаже — че няма труп. Нищо, хирургичните подробности щели да свършат почти същата работа. От дъмпинга на акции също щял да излезе добър материал. Неин приятел притежавал няколко акции и щял да бъде благодарен за възможността да ги продаде преди началото на паниката. Щяла да направи каквото било по силите й да разубеди купувачите и да изплаши брокерите. Когато цитирах думите на Арлекин за „престъпни действия“, тя се засмя дрезгаво и каза:

— Значи е толкова ядосан, така ли? Кажете му, че тук, във Вашингтон, си има компания. Освен това ме посети един ваш приятел — Майло Фром. Поиска да разбере откъде съм получила информацията. Естествено, не му казах. Ще поддържаме връзка, мистър Дезмънд. Справяте се добре. И помнете, информацията, която давате само на мен, ви осигурява повече място, отколкото момчетата от телеграфа могат да ви осигурят. Така че, ако дамата умре, съобщете първо на мен, а…

Арон Богданович вече знаеше. Той изрази съжаление, но без капка съчувствие.

— … Един мой човек ви проследи до ресторанта. Докато сте вечеряли, той обиколил маршрута два пъти. Каза, че и двата пъти е било чисто. Когато сте си тръгнали, ви е проследил отново. Бил е достатъчно близко зад вас, когато се е случило. Впоследствие не се е показал, за да не го задържат за разпит. Честно казано, не очаквах неприятности толкова скоро.

Прояви слаб интерес, когато му съобщих какво върши Арлекин. Основната му грижа бе сигурността на собствената му операция. Отказа да промени уговорката; разписанието било много важно. Ядосах се и му го казах. Напомни ми студено, че аз бях определил приоритетите на договора и Арлекин ги бе потвърдил. Колата ще ни очаква в девет сутринта, освен ако мадам Арлекин не умре междувременно.

— Мога да отварям врати, мистър Дезмънд. Не мога да ви обещая какво ще намерите от другата страна. Сигурен съм, че мистър Арлекин разбира това.

Тогава и по-късно това бе най-близкото нещо до извинение, което той някога изрече.

Когато се върнах в стаята на Арлекин, го заварих да разговаря насаме с човек, когото никога не бях виждал. Той беше по-висок от мен, много дебел, с дълга бяла коса, рунтави вежди и лице с цвят на старо дърво, набраздено и белязано от времето. Дрехите му бяха старомодни, но ушити от майстор. На вратовръзката му бе забодена игла със смарагд, а на ръката си носеше голям пръстен с печат от нефрит. Ако му сложите шлем и нагръдна броня, ще мине за лейтенант на самия Кортес. Арлекин го представи като Педро Галвес. Седнахме и Галвес продължи прекъснатата си реч:

— … Както казвах, забрави за полицията, забрави за наемния убиец. Те или ще го открият, или не — най-вероятно не. В град с тези размери, с толкова много преселници, толкова много безработни, половината мъже живеят извън закона. Когато разговаряхме вчера на обяд, признавам, че не бях сигурен в теб. Винаги си ми изглеждал прекалено мек, прекалено цивилизован! Не казвам, че е било лошо, само че тук, в Новия свят, това не е достатъчно.

— Искам един мъж да бъде доведен от Лос Анжелос в Мексико Сити.

— Искаш да бъде отвлечен?

— Искам да бъде подмамен през границата до Тихуана 42и да бъде доведен в Мексико Сити. Ако е необходимо, готов съм да уредя задържането му под стража в момента, в който стъпи на мексиканска земя, и да го обвиня в заговор за измама. Все пак бих предпочел да говоря с него, преди полицията да го прибере.

— Остави ме да помисля. Всичко е възможно. Нещо друго?

— Нашият приятел Хосе Луис. Каза ми, че играел комар.

— Ами… това вероятно ти е създало погрешно впечатление. Да, играе комар. Залага понякога и големи суми, но никога не е загазвал. Баща му го остави богат. Той все още е богат. Но начинът му на живот не подхожда на човек, комуто са поверени чужди пари. Има странни познати — мошеници, спекуланти, хора, които харчат лесно спечелени пари. Дава им приеми като на принцове, представя ги там, където не трябва. Понякога използва за целта името на банката. Ти не си такъв човек, нито пък аз. Не го одобрявам. Мога да ти препоръчам поне трима души, които ще се справят по-добре.

— Той ми е необходим — отвърна твърдо Арлекин. — Трябва ми верен и щастлив, докато аз бъда в състояние да го изправя срещу Алекс Дагън и да получа нотариално заверени показания, дадени доброволно.