Морис Уест - Арлекин

Светлините са слаби, подобната на пещера зала поглъща звука, така че можете да се храните в тишина и да обсъдите колкото тайни пожелаете. Ако искате да слушате музика, mariachi-те 40ще свирят за вас. Ако искате да танцувате, ще ви последват във вътрешния двор, където най-бдителните дуени ще гълчат най-импулсивните любовници. След шума и суетата на града това е един блажен оазис на любезност и спокойствие.

Тук за първи път от месеци насам видях Джордж Арлекин напълно отпуснат. Той познаваше всички по име, от помощник-келнера до диригента на оркестъра. Впусна се в продължителен разговор с главния готвач и размени няколко приятелски шеги с бармана. В полунощ, когато музикантите почиваха, той взе китара и в продължение на десет минути свири доста добре sevillanas 41и спечели аплодисментите на гостите и по чаша питие от заведението за всички присъстващи.

Жулиет бе щастлива от всичко това. Докато танцувахме заедно, тя призна:

— Бях забравила какво е това да се смеем така, да се забавляваме заедно. Сякаш бяхме разделени на отделни части и не можехме да се съберем отново. Почти съжалявам, че заминавам за Акапулко…

Сюзън бе настроена по-скептично:

— Той играе, Пол. Всеки миг е предварително пресметнат Джули заминава. Той иска тя да бъде доволна и щастлива. Това е същата грешка, която прави винаги. Той ще поеме всички рискове, тя ще се наслади на плодовете. И няма да му бъде благодарна за това, защото й е отнел възможността да бъде до него. Боже мой! Как може интелигентни хора да бъдат толкова слепи!

До един часа Хосе Луис все още не се бе появил и ние си тръгнахме сред хор от благодарности и благопожелания. Поехме бавно към шосето, където ни очакваше лимузината: Разходката бе приятна, подейства ни приспивно. Малките площади сега бяха пусти: спуснати кепенци, слаби светлини и цветя по решетките. Алеите бяха тихи. Стъпките ни отекваха по калдъръма, гласовете ни се отразяваха от голите стени. Двамата със Сюзън крачехме отпред, хванати под ръка, докато Арлекин и Жулиет ни следваха на няколко стъпки.

На входа на последната алея спряхме под една надвесена лампа, за да се полюбуваме на чудната старинна гледка — железните балкони със сложни извивки и пълзящи растения, лампите, които се полюшваха в ръждясалите скоби, езерцата от блестящо злато по калдъръма, резбованите розетки под сводовете, и всичко това се събираше в далечния край в стълб от неонова светлина, който бе входът към магистралата.

На алеята внезапно се появи мъж, черен на фона на светлината, с пистолет до бедрото. Извиках и се хвърлих към жените, опитвайки се да ги съборя на земята заедно с мен. Чух тракането на автоматичен огън, плющенето и свистенето на куршумите, мъжка псувня и женски писък, тропот от забързани стъпки, тишина. Когато с Арлекин се изправихме на крака, алеята бе празна, но Сюзън бе коленичила до Джули, която стенеше върху камъните, а цялата й рокля бе пропита с кръв.

В шест часа сутринта в болницата „Исус от Назарет“ хирургът съобщи присъдата си:

— … Ударена е от два куршума, мистър Арлекин: един в бедрото и друг в долната част на корема. За щастие гръбначният стълб не е засегнат, но са засегнати матката, вътрешностите, перитонеумът. Направихме всичко, което можем в момента… Ако не настъпят усложнения, се надявам да оправим останалото по-късно. Въпреки това се страхувам, че повече няма да може да има деца… Опасност? Да, мистър Арлекин, съществува опасност: силен шок, сериозна рана, кръвоизлив. Ще я наблюдавам внимателно през следващите дни. Можете да я видите за няколко минути, ако желаете, но тя няма да ви познае.

Той влезе сам, а ние останахме да чакаме отвън заедно с един полицай, детектив и двама репортери. Когато излезе, изглеждаше вкаменен — сив, мрачен и безжалостен. Когато журналистите го помолиха за изявление, той го продиктува монотонно:

— Знаете, че бе направено предложение за поемане на контрол върху моята компания. Знаете, че в Лондон бе убит един мъж, а в Ню Йорк — една жена. И двамата бяха свързани с „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Заявявам, че покушението срещу мен е свързано с всички тези събития… Можете да цитирате думите ми, че няма да намеря покой, докато човекът, който е наредил то да бъде извършено — моля да обърнете внимание на думите — човекът, който е наредил то да бъде извършено, не бъде изправен пред съда. Това е засега.

Детективът се заяде за думите му и се хвана за тях като териер.

Арлекин го отряза с хладна жестокост: