Морис Уест - Арлекин

— Защо не е убил и нея?

— Постъпил е правилно. А и биха могли да накарат момичето да проговори. Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Купувате петрол от Либия, за да могат самолетите ви да летят. Либийците дават паспорти и убежище на тези, които ги взривяват. Обучаваме войници на шаха и на летището в Лод японски фанатици убиват хора… В Израел има евреи, които шпионират в полза на сирийците. Британците не ни изпращат части за нашите танкове, докато техните войници загиват в Ълстър от терористи, обучени от арабите. Базил Янко заговорничи като някой дон от мафията, а Чичо Сам го обогатява чрез договори, свързани с отбраната. Не ми казвайте как да си върша работата, мистър Дезмънд. Дори аз все още се уча! Що се отнася до Саул Уелс, оставете го да работи както намери за добре. Ще му телефонирам и ще му кажа какво да прави с Алекс Дагън — а то е, да се погрижи да остане жив! — Той омекна за един безкрайно кратък миг и зърнах, или поне така ми се стори, човешки проблясък в очите му, но веднага добави сардонично: — Погледнете фактите в лицето! Войната продължава дори когато оръдията мълчат. Ако искате вашите пари да ви донесат печалба от двадесет процента, няма да ги дадете на някое сиропиталище, ще ги инвестирате при онези, които произвеждат оръжие, за да запълват сиропиталищата. Вторник сутринта, в девет часа парите да бъдат готови!

Той си тръгна, а аз останах и го наблюдавах как слиза по бетонната площадка и покрай пирамидата на ацтеките от другата страна на площада. Подтикнат от внезапен порив, влязох в църквата. Вътре бе прохладно. Тя бе феерия от стенописи и барокови орнаменти, но въпреки това бе спокойна, сякаш цялата страст, която я бе създала, е била изчерпана и е останала само загадката, все още неразрешена, вечно неразрешима. Не можах да се помоля. Нямаше какво да възхваля на този свят — най-малко себе си! Нямаше какво да поискам. Притежавах всичко, което можеше да се купи с пари — и то пак не беше достатъчно. Ако Арон Богданович беше прав, нямаше надежда — само отлагане на неизбежното зло. Съществуваше вяра: едни умираха заради нея, други пък убиваха. Любов?… Да, имаше и любов: особена, противоречива, безкористна, благородна или перверзна, но тя съществуваше, последната преграда пред хаоса. Коленичих, зарових лице в ръцете си и с малкото любов, която бях успял да съхраня, се потопих в един измислен свят.

Привечер всички се срещнахме на чашка в апартамента на Арлекин. В продължение на двадесет минути Жулиет монополизира разговора с разказа за обяда си с хидалгосите на Нова Испания.

— … За, Бога, Сюзи! Сякаш бях попаднала в ръцете на Бог, а не на мексикански матрони! Колко деца имам и дали не очаквам други? Съпругът ми верен ли ми е и как в Женева уреждаме въпроса с любовниците? А дъщерите! Трябвало всеки ден да благодаря на Бога, че нямам дъщеря. Със синовете било по-различно, разбирате ли? С добър баща като Педро нещата се уреждали от само себе си, без никакъв риск. В началото било най-добре жената да е по-възрастна. Досега имала ли съм любовник? Със съпруг, който пътува толкова много, това било съвсем естествено. Ay de mi! Тези северноамериканци с тяхната еманципация! Нищо друго не правят, освен да робуват на работата си. Моят Педро — не!… Продължи ти, Джордж! Разкажи им за нашия Педро!…

Джордж Арлекин изигра своя собствена комедия: надвисналите прислужнички, надменните заповеди, дежурните комплименти и възраженията срещу тях, бавният, заобиколен подход към обсъждания въпрос.

— … Което е по-сложно, отколкото изглежда, Пол. Нашият приятел Хосе Луис не се радва на благоразположението на старите фамилии, които от десет години се опитват да го оженят за дъщерите си. Казват, че играе комар, което е ново за мен и е неприятна изненада, ако е вярно. Педро Галвес е като герой на Калдерон. 38Ще прати папата да върви по дяволите и ще коленичи за последно причастие на смъртното си легло. Презира Янко за това, че е парвеню и trampista . 39Ще презре и мен, ако не мога да мамя по-добре от него. Мрази компютрите и с готовност би се отървал от тях, ако успее да намери хора, които да водят сметките честно. Когато му казах, че залагам всичко, за да се възползвам от опциите си, той ме нарече романтик от деветнадесети век — но въпреки всичко вдигна тост за това. Когато заговорих за насилие, той сви рамене и каза, че ако се страхувам от мечки, не трябва да ходя в гората. Обещанието му ме устройва. Ще задържи акциите си до последния момент и ще се погрижи колегите му да направят същото. Ако спечелим, ще сключи сделки с нас. Ако не, ще поръча да отслужат литургия за нещастните ни души. Това са моите новини, Пол. Какви са твоите?