Морис Уест - Арлекин

— Защо не го отведеш в Калифорния и не организираш очната ставка там?

— Защото там няма в какво да обвиним Дагън и няма как да го принудим да ни каже каквото знае.

— Струва ми се, приятелю — каза хитро Педро Галвес, — че се съмняваш в Хосе Луис толкова, колкото и аз.

— Да, съмнявам се, но не съм убеден.

— Остави на мен да видя какво ще успея да открия за теб. Дотогава съм съгласен: остави го щастлив и спокоен. А що се отнася до този Алекс Дагън — старото му лице се сбръчка в злобна усмивка, — веднъж един янки ме измами с двадесет хиляди долара и се върна във Флорида, за да им се наслади. Изпратих му сто грама хероин по пощата. Когато отворили пакета за митническа проверка… he aqui ! Много са начините, по които може да бъде свършена една работа! — Той се обърна към мен любезно и леко снизходително. — Вие все мълчите, мистър Дезмънд. Може би не сте съгласен с всичко?

— Да, нещо ме безпокои, мистър Галвес.

— Кое?

— Вчера Хосе Луис беше комарджия. Днес поддържал неподходящи познанства. Това е ако не противоречие, то промяна.

— Това е идиом — прекъсна ме Арлекин. — Аз го разбирам.

— Това е достатъчно тогава. Извинете, мистър Галвес.

— Няма за какво, мистър Дезмънд. Всеки от нас е жертва на миналото си. — Той стана, поглади гънките на сакото и жилетката и се обърна към Джордж Арлекин. — Добре тогава, ще се заловя за работа. Умолявам те, скъпи приятелю, почини си малко. Телефонирах на кардинала да отслужи молебен за оздравяването на жена ти. Знаеш поговорката: „Бог изцерява, а докторът прибира хонорара.“

Едва бе излязъл от стаята, когато от фоайето се обади Хосе Луис. Арлекин трепереше от напрежение. Влезе Сюзи, бледа, но спокойна. Телефонирала в болницата. Джули още била в реанимацията; като се имал предвид характерът на нейния случай, състоянието й било задоволително. Решихме да поспим малко, след като се отървем от Хосе Луис.

Той влезе като разкаял се грешник, който страда и се самобичува. Само ако снощи бил с нас, само ако знаехме злия дух в тази история, само ако…

Арлекин не бе настроен да слуша оплаквания.

— Донесе ли парите, Хосе?

— Днес следобед ще пристигнат от Централната банка.

— Ще ги вземем в девет и половина сутринта. Спазих обещанието си: полицията не знае нищо за Мария Гусман. Все пак трябва да научим и останалото. Срещна ли се с човека, който се представил като Питър Фърмин и е дошъл да провери компютрите?

— Не. Онази седмица бях болен от грип. Заместваше ме Кристобал Енрикес.

— Как е допуснал човек с фалшиво име и фалшиви документи?

— Документите са били редовни. Отбелязано е в дневника. Кристобал се обадил в бюрото на „Криейтив Системс“. Те потвърдили името и номера на документа. Снимките съвпадали. В архива има копие от препоръчителното му писмо.

— Кристобал поискал ли е паспорта?

— Инструкцията за сигурност не изисква паспорт — само служебна карта със снимка и номер и препоръчително писмо.

— Благодаря ти, Хосе. Ще ми осигуриш ли две нотариално заверени показания — едното от теб, другото от Кристобал Енрикес, където да изложите тези факти? Ще попиташ ли „Криейтив Системс“ как човек, когото те идентифицират като Питър Фърмин, се превръща в Калифорния в Алекс Дагън?

Тук го прекъснах:

— Джордж, предлагам засега да стоим настрана от „Криейтив Системс“.

Той се поколеба, но се съгласи.

— Пол е прав, Хосе. Донеси ми само показанията.

— С удоволствие. Сутринта ще бъдат готови. Какво друго мога да направя за теб, за бедната ти съпруга…?

— Да се молиш, може би.

— А! Ако вярваш в молитви!

— Хосе, кажи ми честно, кой би могъл да извърши подобно нещо?

— Не знам, Джордж. За пари, скъпоценности… Да! Когато човек е достатъчно гладен или алчен, убийството е лесна работа. За отмъщение, за обида, нанесена на него или на жена му, още веднъж, да! Но това… Не, не, не! Това е работа на гангстери. Мисля, че трябва да ги търсиш извън Мексико. Полицията какво казва?

— Търсят въоръжен мъж.

— Игла в купа сено! Няма начин да го открият.

— Имаш ли приятели, които биха могли да помогнат?

За миг той изглеждаше объркан. После, когато проумя, се усмихна разкаяно.

— А! Лошите ми приятели! Имам склонност към плебейски компании. Ако беше живял в моето семейство, може би и ти щеше да бъдеш такъв. Забавлявам се с тях. Шокирам приятелите си с тях. Но те не са престъпници, Джордж, приятелю… О, не! Бъди откровен с мен. Искаш ли да подам оставка? Мога да го направя днес или по-късно, когато пожелаеш.