Морис Уест - Арлекин

Джордж Арлекин дойде да изживее този миг с нас. Захласна се по миниатюрните светлини в огромните долини: малки хранилища на националната памет, които никога няма да бъдат запазени. Защото тези, в чиито ръце са, не могат нито да четат, нито да пишат и техният език ще умре с тях. Той говори за особената амнезия, която засяга човешката раса — мъдростта, придобита за цяла епоха, отива на вятъра само за едно поколение. Увиснали между небето и земята, ние видяхме незабравими гледки и задържахме за момент в ръцете си звезден прах.

Когато кацнахме, гледките се разтвориха в остър смог; звездният прах се превърна в земен, с песъчинки между пръстите и жажда в устата. Изнизахме се през паспортния контрол като каторжници, оковани с обща верига. Чакахме като търпеливи пеони за багажа и митницата. Бяхме притиснати сред разпенено море от мъже, жени, деца и разнороден добитък. Точно преди да започнем да крещим от отчаяние, морето се разтвори и Хосе Луис Мирамон де Веласко ни поздрави с добре дошли в земята на ацтеките.

Според нашата картотека той бе тридесет й пет годишен, ерген, възпитаник на Националния автономен университет и Харвардската школа по бизнес администрация, член на старо семейство на gachupine 33 — което означава, че предците му носели обувки и говорели кастилски, докато останалата част от населението била боса и говорела нахуа и развален испански. Това означаваше също, че той е богат, благороден и горд като Луцифер и може да премине със завързани очи през лабиринта на мексиканската администрация.

Приветства ни вежливо. Представи ни в хотела с кралска пищност. Предостави себе си, услугите си и дома си на нашите желания. Видях, че жените пребледняха от учудване — как е възможно такъв красив и истински мъж да остане ерген толкова дълго. Въздържах се да отбележа, че един богат gachupine , който ръководи инвестиционна банка в Мексико Сити, се нуждае от жена дотолкова, доколкото има нужда от пулке и тамали 34за вечеря.

Преди да си тръгне, той помоли за личен разговор с Арлекин и мен. Бил оскърбен от случилото се в банката, не можел да спи спокойно, докато не бъдело възстановено доброто му име. Като знаех колко силно развито е чувството му за гордост, се уплаших да не се изправим пред едно повторение на Лари Оливър в кастилски вариант. Точно обратното, той бе загрижен най-вече за Джордж Арлекин.

— … Бил си болен, приятелю. Чудовищно е, че толкова скоро след това трябва да бъдеш въвлечен в тази… тази sofisteria! 35Но такъв е бизнесът на янките. Ако не продадеш по тяхна цена, започват да те преследват, да те плашат със съдебни процеси, а в личния ти живот започват да се ровят шпиони. Е, поне тук можем да ги спрем. Претърпели сме щети. Ти трябва да знаеш това най-добре. Казват, че сме купили акции от „Криейтив Системс“, че сме сключили договора за услугите им; че ако сме в конфликт с тях, грешката е в нас, а не в тях… Утре ти и мадам Арлекин сте поканени на обяд с Педро Галвес и други двама от вашите мексикански акционери. Галвес е силен характер. Убеди го и си спасен. Нуждае се от инвестиционни фондове за няколко мини и нови пътища. Предпочита да ги получи от Европа или Япония, отколкото от север. Тук има оттенъци, които се долавят и интерпретират трудно. Нашите корени са в Европа и в древния живот на тази страна. Ние сме верни на самите себе си. Нашата враждебност идва чак от Аламо. 36Още не сме простили на самия Ернан Кортес… Извинете, че не се изразявам достатъчно ясно. Има и нещо друго — трудно ми е да го кажа, но трябва… — Той замълча с молба да го извиним за момент, докато подреди обърканите си мисли. После започна:

— Джордж, приятелю, бях глупак!

— Това е широко разпространена болест, Хосе — отвърна с усмивка Арлекин. — Всички страдаме от нея.

— Този път страдащият си ти, Джордж. Последните два дни работих с твоите детективи в банката. Установихме, че операторът, подал неверните команди, е едно момиче — Мария Гусман, която напусна през януари. Казах на детективите ти, че тя е заминала и вероятно ще бъде много трудно да я открият… Излъгах.

— Убеден съм, че си имал сериозни причини, за да кажеш това, Хосе.

— Ще оставя на теб да прецениш. Тази Мария беше… е… много привлекателна жена. За известно време аз… ъ-ъ… излизах с нея. После, когато намеренията й станаха сериозни, аз я напуснах. Това беше през, ами, септември — октомври миналата година. Тя, естествено, остана при нас. Справяше се добре с работата си. Беше добре платена. После, през януари ми съобщи, че иска да напусне. Предложили й работа в „Петролеос Мехиканос“. Дадох й отлична препоръка и я освободих. За мен това бе щастлива развръзка. Не е лесно, когато всяка сутрин срещаш някоя стара приятелка… а и Мария не улесняваше нещата!