Морис Уест - Арлекин

— Поисках полицейска охрана. Получих уверения, че молбата ми е била удовлетворена.

— Надявам се. Простете, мистър Арлекин, но това е Америка от последния филм за американската мечта, който се оказа кошмар в техниколор. 30Не ми е приятно да стоя тук и да се извинявам заради страната си — дори за себе си! — но съм готов да го направя, за да ви накарам да видите истината.

— И каква е истината, мистър Фром?

— Законите са безсилни. Силите на реда са още по-безсилни. Някои от тях са корумпирани, но не всички. Корупцията се разпростира, когато доверието изчезва. Умолявам ви да ми се доверите, мистър Арлекин. Вие също, мистър Дезмънд.

Сега беше мой ред. Нямаше да го пропусна; не можех.

— Мистър Фром?

— Да, мистър Дезмънд?

— Вярвам, защото искам да вярвам, че сте честен човек. Ще ми отговорите ли на два въпроса?

— Да, стига да мога.

— Получавал ли сте заповед да подслушвате телефона ми и да инсталирате микрофон в стаята ми?

— Не, не съм.

— А да сте го направил вие или някой от вашите агенти?

Доколкото зная, не.

— Някой го е направил, мистър Фром. Саул Уелс я провери рано тази вечер.

— Провери ли и тази стая?

— Да. Чиста е.

Той поклати бавно глава. Погледна мен, Джордж Арлекин, Джули. Стана, отиде до телефона и бавно и ядосано набра един номер.

— Кал?… Майло Фром е. Знаеш къде съм. Изпрати ми Пит с неговото вълшебно куфарче — веднага!

Седна. Джордж Арлекин наля уиски в една водна чаша и му я подаде. Той отпи бавно и остави чашата прекалено внимателно.

— Виждате ли какъв е проблемът, мистър Фром? — попита спокойно Арлекин. — Трябва да го виждате.

Майло Фром закима — нагоре-надолу, нагоре-надолу — като онези стари порцеланови Буди, които моряците донасят от Сингапур.

— Да… да… да. Виждам го, мистър Арлекин. В момента не знам какво трябва да направим. Но едно нещо е сигурно: когато пристигнете в Мексико Сити, трябва да бъдете много, много внимателни.

Напуснахме Вашингтон безславно. От мрачното оловно небе валеше дъжд. Масовото изселване за уикенда бе започнало и ние бяхме още четири овце, които трябваше да минат през дезинфекционния разтвор и да бъдат натоварени, колкото е възможно по-скоро. Ръчният ни багаж бе претърсен, накараха ни да минем през врата-детектор; дрехите ни бяха опипани и бяхме изследвани със сонда-металотърсач и останахме наблъскани в кошарата, докато хората от службата за сигурност претърсваха самолета за смъртоносни устройства. Като добри овце си казахме един на друг, че одобряваме грижите, които се полагат, за да останем живи. Обсъдихме насилието, което водеше до необходимостта от тези предпазни мерки и се оставихме с пълна вяра в ръцете на нашите по-възрастни събратя и въоръжените ни овчари. С годините вярата ми бе станала по-крехка; така, след като веднъж се качих на борда, изисках порцията си коктейли и се потопих в доклада на Мендоса относно забележителната кариера на Базил Янко.

Първата част съдържаше обичайния фолклор: син на бедни емигранти от Бохемия, той продавал вестници и разнасял бакалски стоки, за да плати образованието си, и благодарение на волята и способностите си си проправил път в новата наука на компютърните технологии. Кариерата му в гигантските компании била бърза и без нито едно петънце. Плащали му добре. Той пестял. Пестеливостта бе единствената по-характерна черта от личния му живот. Не се обвързвал политически и очевидно не изпитвал особена необходимост от приятели. Подчинявал се, без да се оплаква, на дисциплината на корпоративната общност. Не е търсил протекции. Бил безпощаден към подчинените си. Отказвал да участва в интригите в компанията. Едно негово документирано изказване представляваше недвусмислена присъда по време на спор в ръководството: „Ние правим мозъци и учим хората как да ги използват. Поне веднъж използвайте вашите собствени.“

Бил на тридесет и две, когато напуснал гигантите, за да направи сам един такъв. Чистата му стойност тогава била четвърт милион долара, с които купил една трета от малка фирма за обработка на данни. Още същата година се оженил за дъщерята на своя старши съдружник. На следващата тя заминала за Невада и се развела. Тя също участваше в досието с едно леко истерично описание на характера му: „Той не беше жесток. Той не беше мил. Той просто не беше там. Омъжих се със звезди в очите, но това, което в действителност видях, бяха мигащи светлини и въртящи се ленти… Когато протягах ръка към него, докосвах единствено изпечен емайл. Той не беше човек. Той беше механично чудовище.“