Морис Уест - Арлекин

— Без коментари, само факти. Окей?

— Окей!… ЮПИ-Лондон разпространи днес по телеграфа историята на някой си Франк Лемиц, американски турист, намерен мъртъв в хотел в Уест Енд. Полицията търси момичето, с което са го видели в два игрални клуба. Това е краят на тяхната история. Ето моята. Франк Лемиц беше шофьор на Базил Янко, президент на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. За него се знае, че има връзки с престъпния свят, особено с един гангстер на име Бърни Куниг. Базил Янко е във Франкфурт, където участва в конференция на международни банкери. Следвате ли ме?

— Дори ви изпреварвам. Продължавайте да говорите.

— Една служителка на „Криейтив Системс“, мис Валери Халстрьом, бе убита в апартамента й преди три дни. Случаят е в новините. Следните факти не са: ФБР разследва изтичане на информация от банката данни на „Криейтив Системс“; няколко големи американски компании…

— Кажете ми имената им буква по буква, моля. Казах й ги едно по едно, включително и нашата. Тя удряше по машината, сякаш й бе смъртен враг.

— „Арлекин и Сие“ са били измамени с голяма сума пари чрез злоупотреби с компютърното обслужване, което е поето изцяло от „Криейтив Системс“ и нейните филиали в други страни. Извършителят на измамата в Ню Йорк е известен. Нейното име е Ела Дийн. Умряла е преди две седмици, блъсната от кола, като шофьорът избягал. Тя оставила голяма сума пари, всеки цент от която е бил внесен в банка през последните й три месеца работа. Франк Лемиц е бил един от приятелите й. По стечение на обстоятелствата Базил Янко предлага да изкупи „Арлекин и Сие“. Предложението е публично. Основният акционер отказва да продава. По-дребните все още не са решили. Всичко казано дотук са документирани факти. Можете да ги проверите. Това, което следва, са донякъде факти, донякъде изводи.

— И какви са фактите?

— Всеки по-голям брокер в Ню Йорк е затрупан с поръчки за купуване на акции на „Криейтив Системс“. Някои от най-крупните поръчки идват от клиенти от Близкия изток…

— Петродолари?

— Част от парите са либийски.

— А сега догадките?

— Арабите искат дял от банковата система и промишлеността на САЩ и Европа. Това е известно. Имат парите и силата, за да го получат. Убедени сме, че Базил Янко им помага. Проектът е законен, средствата — съмнителни, а в нашия случай — престъпни. Донесъл съм ви копие от досието, което имаме за неговото минало. Трябва да включите и него в статиите… Край на историята.

— Сега ми кажете защо искате историята да се разчуе?

— Искаме да отслабим натиска върху нас и да увеличим този върху Янко. Искаме пълното му дискредитиране.

— Това желаят и много други хора.

— Данните достатъчни ли са за целта?

— Не, но със сигурност ще разбунят мравуняка. Можете ли да кажете нещо повече за Валери Халстрьом?

— Мога, но няма да го направя. Ако искате да разберете защо, попитайте Курт Заперщайн.

Тя се извърна, за да ме погледне. Всмукна силно от цигарата си. Пепелта падна в скута й и тя я изчисти разсеяно. Попита ме:

— Евреин ли сте?

— Не.

— Това, мистър Дезмънд, е доста опасна история. Може да стане още по-опасна… за вас.

— Знам. Кога ще излезе?

— Днес е петък. Ако имам късмет, в неделя ще бъде готова за Англия. Те ще я разпространят. Ние ще я получим обратно по телеграфа навреме за изданията в понеделник. Също и в Европа. Ще се разхвърчи помия. Може би ще е по-разумно да заминете на един дълъг уикенд.

— Благодаря за съвета. Ще го обмисля.

— Още едно питие?

— Не, благодаря. Изпивам това и си тръгвам. Мога ли да ви попитам нещо?

— Какво?

— Изглежда, че приемате страшно много неща на доверие. Защо?

Тя отметна глава назад и се разсмя — силен и дрезгав мъжки смях, подигравателен и без чувство за хумор.

— Доверие! Не бих се доверила, и на собствената си сестра дори за часа… Ако не ви бяха проверили, нямаше да се доближите и на десет преки от това място! Преди да отпечатам историята ви, тя ще бъде прочетена от експерти. Ако фактите не са верни, с вас е свършено. Ако не ни е изгодно, няма да я публикуваме.

— Тогава ще отида на друго място.

— Където и да отидете, ще ви трябва добър стилист и доброжелателно настроен редактор. В мое лице имате и двете. Не насилвайте късмета си.

— Не искам и аз да бъда насилван.

— Ако ви е страх от мечки, не ходете в гората…

L’chaim!

В хотела бяха оставили съобщение за мен: Саул Уелс пристигнал току-що от Ню Йорк и се забавлявал в бара. Кацнал на един висок стол, прегърбен над чашата си, той приличаше повече от всякога на ченге, мрачен, неспокоен и войнствен. Засия, когато ме видя, и седнахме заедно в един тъмен ъгъл, далеч от ушите на последните клиенти. Той свали целофана на една нова пура, пъхна я в устата си и започна да разказва новините между облаците дим.