Морис Уест - Арлекин

— Така ли? Обикновено мъжът е този, който ги купува. Може би движението за еманципация все пак означава нещо. Хайде, Линдън, сега не сме на служба. Ще ти купя нещо за пиене и един хамбургер.

Това беше намек, но не го подех. Затворих вратата след тях и се облегнах на рамката. Започнах да се потя целият. Майло Фром не беше новак; имаше опит в разпитите, бе хитър и умен и никога не позволяваше да го объркат. Не се нуждаех от кристално кълбо, за да разбера, че ще ме потърси отново. Това не ме притесняваше особено. Намирах го за приятен тип. И двамата използвахме един и същ речник и един и същ учебник по елементарна логика. Проблемът бе там, че логиката вече не вършеше работа. Не знаех как или защо, но чувствах, че главната ни конструкция е пълна с дупки, а по-малката е изчезнала без следа. Което, разбира се, не бе никаква логика, а същински груб инстинкт.

Арлекин закъсня за обяд. В дванадесет и четиридесет и пет почерпих момичетата по едно питие и ги заведох в грил ресторанта. Арлекин позвъни в един и петнадесет и ми нареди да взема такси и да се срещна с него в една тратория във Фоги Ботъм. Когато го попитах защо, той ми отвърна, че умирал за spaghetti alla carbonara и cervelli al buro 27, което ме наведе на мисълта, че неговият мозък е заприличал на масло. Точно в един и четиридесет седнахме в един ъгъл на това, което би трябвало, да бъде най-мрачното и най-слабо посещавано бистро в окръг Колумбия. Спагетите бяха загорели, а виното бе чист оцет. От момента, в който Арлекин започна да говори, изгубих всякакъв апетит.

— Преди да напуснем Ню Йорк, се обадих на Хърбърт Бахман и го помолих да ме посъветва какво би станало, ако започнем да продаваме масово акциите си в „Криейтив Системс“. Обади ми се в седем сутринта. Всеки брокер в града имал списък с поръчки за купуване, дълъг колкото ръката ти — големи поръчки, Пол — за над десет милиона по изчисленията на Хърбърт.

Не можах да се въздържа. Казах му направо какво мисля за дъмпинга на акции и за него, след като е разглеждал възможността. Той ме изслуша в мълчание, след което продължи невъзмутимо:

— … Този резерв от поръчки е много важен. Сега ще ти обясня защо. Тази сутрин прекарах три часа в посолството. Ерих Райман е стар мой приятел. Отнесе се с разбиране, но не бе много услужлив. Едва когато му показах фотостатите на бележника, отношението му се промени — напълно, Пол, на сто и осемдесет градуса! Пожела да научи всичко…

— … Моля се на Бога да не си му го казал!

— Не всичко, но повече, отколкото би одобрил.

— О, Боже!

— Търгувах с него, Пол, налагаше се, по всички точки.

— Търгувал си с живота ми, Джордж.

— Знаех това. Сега и Ерих го знае.

— И като всеки добър дипломат ще го забрави в момента, в който му стане изгодно. Аз дори не съм швейцарец. Аз съм никой… Добре, кажи ми за тридесетте сребърника.

Поне този удар попадна в целта. Столчето на чашата за вино се пречупи в ръката му и течността се разля като кръв по бялата покривка. Секунда по-късно той започна да ме укорява със силни и строги думи:

— … Първо ще ме изслушаш, Пол, после ще ме съдиш! След това, ако искаш да си тръгнеш, си тръгни. Това, което чух тази сутрин, превръща всичките ни доводи в безсмислица. Ние сме пионки в глобална игра, която аз например все още не проумявам. Тази сутрин ми я обясни един мой приятел — не толкова близък, колкото теб, но все пак приятел — на когото вярвам, защото му се плаща, за да знае, и той стои тук, където от всички градове по света… Келнер! — Той щракна властно с пръсти и сервитьорът пристигна тичешком. — Почистете, моля и донесете друга чаша.

Очаквах сервитьорът да се ядоса и щях да наблюдавам с удоволствие. Вместо това той се втурна да донесе чисти салфетки и ги наложи една върху друга, докато петното се скри. Донесе нова чаша и гарафа с вино, което наля по-почтително, отколкото трябваше. Сигурно бе пристигнал скоро от родината си, защото се поклони и извини, преди да се оттегли. Арлекин изпи виното на един дъх и изтри утайката от устните си. Сега бе по-спокоен, но не по-малко настоятелен.

— Тази година бяхме свидетели — повечето от нас не го вярват — на края на хилядолетието. То свърши там, където е започнало — в Средиземноморския басейн… О, не! Това не е политическа лекция. Това е установен факт. Принцовете на пустинята откриха, че могат да спрат света, като завъртят кранчето с петрол. Отрепките на исляма откриха, че могат да тероризират света с пистолет, гранати и пластичен експлозив. Така е! Ти го знаеш! Всяко летище по света е заприличало на военен лагер. Трябва да те претърсят, преди да посетиш умиращата си майка!… Друго — този митичен звяр, наречен „енергийна криза“. Какво означава? Това, че ако британските миньори прекратят работа, нацията ще замръзне от студ. Това, че ако японците не преклонят глава пред шейхствата, промишлеността им ще замре и ужасът ще се настани по улиците на стотици градове. В Африка и Южна Америка прогресът, макар и бавен и мъчителен, ще спре за едно или повече десетилетия. Тогава какво ще последва? Онези, които владеят терора, ще бъдат готови да всеят паника и хаос. Онези, които имат власт, ще се опитат да върнат духа в бутилката — а това ще бъде друг вид терор. Частните армии ще дадат утрешните блокфюрери и forces de frappe … 28Знаеш ли как са нарекли в разузнаването следващата година? Година на убийците! И така, Пол, приятелю, къде се намираме ние — ти и аз и търговска банка „Арлекин и Сие“?