Морис Уест - Арлекин

Мистър Курт Заперщайн от „Бърнардз Блумз“ не приличаше ни най-малко на Томас Джеферсън от графство Албърмарл. Той беше нисък, закръглен и мазен. Плешивото му теме бе оградено от венец черна коса. Бе облечен в тъмносин костюм с папийонка и носеше очила против късогледство с дебели стъкла. Пълничката му ръка бе влажна, а усмивката — широка като резен диня. Говореше със силно подчертан ритъм, сякаш рецитираше стихове.

— Скъпи ми господине…! Добре дошъл, добре дошъл! Надявам се, че обичате цветя. Едно от най-големите ни постижения, ако мога така се изразя. Едно от най-големите. Арнолд обади ли ви се? Радвам се. Много добър човек, много добър. Сега, сър, мога ли да ви предложа да се разходим? Денят е прекрасен…

В секундата, в която стъпи на улицата, той се промени неузнаваемо. Крачеше бодро, говореше спокойно и въпреки странния си външен вид бе незабележим като гущер на скала. Наставленията му бяха кратки и ясни.

— Първо инструкциите, мистър Дезмънд. Никакви по-нататъшни контакти между мен и вас. Видях ви. Познавам ви. Арнолд ми носи съобщенията ви. Изпращам своите чрез цветята. В състояние сме да осигурим повечето неща, които искате — кола под наем, надежден ескорт, телохранител, ако се наложи. Имаме приятели на много места — Пентагона, Агенцията за национална сигурност, посолствата. Добре се справяме и с документите, но имайте предвид, че те отнемат време… Имам някои новини за вас. Арон пътува, но Тони Тезориеро е под непрестанно наблюдение в Маями. Не може да се изхрачи, без да попадне на нечия сянка. От ФБР са разговаряли със Саул Уелс. Той е сигурен, че ще посетят и вас. Освен това той е провел разговорите, които е обещал, и сега котката е излязла на лов сред гълъбите. Смята, че на президента ви биха могли да телефонират разтревожени други президенти. Това е всичко засега. Нуждаете ли се от нещо в момента…?

— Познавате ли някой добър журналист, който да разгласи историята, но да забрави откъде е получил сведенията?

Разбира се. Този град е пълен с журналисти, добри и лоши. Оставете ме да помисля. Кога искате да се срещнете с него?

— Тази вечер, ако е възможно, но тайно и далеч от хотела.

— Ще се погрижа за това. Арнолд ще ви уведоми.

— Имам нужда от човек, който да не се разприказва след това.

Забележката ми го обиди. Измина десет крачки, преди да се успокои. После ме смъмри рязко:

— Посещавал ли сте някога Яд Вашем, мистър Дезмънд?

— Дори не знам какво е това.

— Намира се в Израел. Паметник на шест милиона мъртви. Не желаем да построим още един.

— Извинявайте.

— Откъде да знаете? Откъде да знае някой, който не е помирисвал дима на пепелищата? Трябва да се връщам при красивите ми цветя и скъпите ми клиенти… Странни хора, мистър Дезмънд! Светът се сгромолясва, а те не чуват й звук!… Шалом!

Имах още време за губене, затова си тръгнах пеша и се присъединих към малка група туристи и безделници край оградата на Белия дом, където живееше президентът, обграден от руините на собствената си репутация и надеждите на велики хора. Нямах право да го съдя; аз бях чужденец, пират от далече, но не можех да избягам от натрапчивата мисъл, че той също се бе опитал да изгради апарат на терор. Той бе наел шайка доносници, шпиони, изнудвачи, крадци и лъжесвидетели и ги бе поставил под закрилата на властта, която собствените му граждани благоговейно бяха положили на плещите му в деня на встъпването му в длъжност.

В края на краищата апаратът се бе разпаднал, слугите му го бяха изоставили, но терорът все още се ширеше. Щом президентът пренебрегваше законите, какви нареждания можеше да дава и какви договори да спазва? Ако властта бе дискредитирана, центурионите 25държаха крепостта, а анархистите владееха улиците. Ако човек не можеше да води личен живот, да се разхожда спокойно из града, да умре от естествена смърт, тогава престъпникът ставаше крал и земята щеше да бъде опустошена… Беше почти обяд. Все още изпитвах неприятно чувство на морално падение. Обърнах се и закрачих бързо към хотела.

Трябваше да се представя на Арнолд, но щом пристъпих, за да взема ключа си, бях поздравен от мистър Филип Линдън, току-що пристигнал от Ню Йорк и в момента, както изглеждаше, поверен на грижите на гувернантка — мистър Майло Фром. Мистър Фром се надяваше да им отделя малко време. Отвърнах му, че съм свободен до дванадесет и тридесет, когато трябва да обядвам с мистър Арлекин. Къде бих желал да поговорим? В бара? Те предпочитали нещо по-спокойно. В апартамента ми тогава? Да, биха били благодарни. Докато се качвахме с асансьора, им разказах за сутрешното си посещение при Томас Джеферсън, когото мистър Фром уважаваше, колкото и аз. Радвах се да открия сродна душа, която знаеше всичко за живота, свободата и търсенето на щастие, и нравствени устои на държавата.