Морис Уест - Арлекин

— Да, благодаря.

— Това беше всичко, сър. Работим много с Бърнард. Искаме клиентите му да остават доволни. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да ме потърсите лично. Приятно прекарване.

Надявах се да бъде такова, но бях склонен да се съмнявам. Секунда по-късно влезе Сюзън, зачервена и ядосана. Била уморена от пътуването, а Арлекин искал да напечата кореспонденцията и да я подготви за подпис, преди да тръгне за посолството в десет сутринта. Нямала нищо против работата, но защо трябвало да бъде толкова хладен? Никога преди не се бил държал така, а и сега нямало причини да го прави. Накарах я да седне, налях й скоч и я успокоих. Тогава, сякаш между другото, тя ми каза, че Арлекин възнамерявал да хвърли на пазара всички ценни книжа на „Криейтив Системс“ и асоциираните с нея компании, които банката притежава. Единствените съображения, които го задържали, били интересите на клиентите му и обстоятелството, че и аз държа значителен пакет акции.

Побеснях, защото не го бе обсъдил с мен и защото в подобна операция на дъмпинг има също толкова морал, колкото и в едно убийство, а често пъти е и по-жестока. Принципът е един и същ, въпреки че за да извършите убийство, са необходими много пари и здрави нерви. Ако продадете голям брой акции на дадена компания, вие снижавате пазарната цена. Ако продължите да продавате, предизвиквате паника сред останалите акционери, които се втурват да се отърват от акциите си. Цената спада, докато стане изключително ниска. Вие изкупувате обратно и ако разчетът ви е бил правилен и разполагате с пари в брой, за да извършите сделката, можете да приключите ако не с контролния пакет, то поне със значителна печалба и вероятно с достатъчно гласове, за да си осигурите място в съвета на директорите. Което е добре за вас, но може да е разорило други хора с по-малко късмет от вас, които да видят как спестяванията на целия им живот изчезват за една нощ или пределната сума за кредит намалява рязко с едно драсване на химикалката на банковия директор.

Разбирах доводите на Арлекин. Банката притежаваше много голям брой акции от „Криейтив Системс“. Немалка част от клиентите ни — също. Някои от клиентите ни бяха предоставили на банката правото да оперира с инвестициите им, така че Арлекин можеше да продава, без да се допита до тях. Ако хвърлехме на борсата всички акции, щеше да настъпи паника. Базил Янко щеше да обеднее с милиони, и за да я спре, ще трябваше да купува и купува, докато пазарът отново се стабилизира. Прибавете това към останалите му неприятности — федерално разследване, списък от клиенти, които се съмняват в него, политически проблеми във Вашингтон — и ще получите ясния отговор на заплахата му към Арлекин — криза на доверието от глобален мащаб.

И преди съм бил свидетел на подобно нещо. Чувал съм да го оправдават с цинизма на сводници, че било нормална борсова операция. Виждал съм някои от последиците й: приятел, който скочи от прозорец на десетия етаж, друг, който изпадна в тиха лудост, и няколко забележителни мръсника, които оттогава заживяха богати като Крез. Фактът, че Арлекин можеше да планира подобна тактика, ме изпълни с възмущение и разочарование. Бях готов да нахлуя в апартамента му и да го предизвикам, но Сюзън ме възпря.

— Моля те, Пол! Ако разбере, че съм ти казала, никога няма да ми има доверие. Освен това съм сигурна, че няма да го направи, без да се допита до теб. Знам, че говори с Хърбърт Бахман и го помоли да направи някои изчисления относно ефекта върху пазара. Все още не ги е получил и не е дал нареждания на директорите. Това е голяма операция. Той трябва да я подготви.

— Ако той го направи, Сюзи, аз съм свършен. Завинаги! Не знам какво му става.

Тя ме изгледа изпитателно и каза уверено:

— По-различно ли е от това, което ти вършиш, Пол, освен че използваш посредник — Арон Богданович? По-различно ли е от това, което Базил Янко върши, освен че той желае да повиши цената на борсата, а не да я понижи?

— Да, Сюзи, различно е. Нашето е уреждане на лични сметки. Янко ни нападна, ние му отвръщаме с неговите оръжия. Но ако Джордж постъпи така, ще засегне много невинни хора, които нямат нищо общо с това.

— След като играят на борсата, те поемат този риск.

— Това е чисто пиратство. Джордж го знае. Внезапно тя избухна в справедлив гняв.

— Защо ти се правиш на Саймън Пюър 23, докато Джордж изведнъж се превърна в чудовище? Ще ти кажа защо! Защото ти искаш той да стои там, горе, кацнал на пиедестала като защитник на праведните! Той те кара да се чувстваш добър, дори когато не си. Той е нещо, с което едновременно се гордееш и на което завиждаш. Ти си като Джули. Не искаш да приемеш, че той е човек. Ти искаш, като поглеждаш през прозореца, да го виждаш да стои отвън всеки ден, в пек и мраз, с гълъби, накацали по главата му. Той е като бронзовия конник на Капитолия. Докато е там, Рим е в безопасност. Но Джордж не е нито от бронз, нито от мрамор. Той е от плът и кръв, и то по-гореща, отколкото си смятал. След като иска да се бори, остави го да се бори! Не му връзвай ръцете. Не искам да стане за посмешище на онова свърталище на разбойници, което наричате борса! Не ме интересува дали е прав или не. Аз го обичам, не разбираш ли? Обичам го…