Морис Уест - Арлекин

— Моля, мистър Арлекин.

— Тази сутрин мистър Дезмънд откри в пощенската си кутия кафяв плик без марка, без адрес на подателя. В плика имаше черен бележник и лист, на който бе написано на машина: „Поздрави от Валери Халстрьом.“ Бележникът съдържа имената на известен брой компании, между които и нашата, заедно със списък на компютърни кодове. Мистър Дезмънд ми се обади. Срещнахме се тук заедно с мистър Уелс и връчихме бележника на полицията. Предполагахме, че ще го предадат на ФБР. Въпросите ви към мистър Дезмънд показват, че до момента това не е било направено.

— Точно така, мистър Арлекин. — Мистър Филип Линдън бе видимо изненадан. — Това… това е нещо ново за мен. Сигурен ли сте за съдържанието на бележника?

— Да. Ако ме извините за момент, ще ви донеса разписката от полицията и фотостати на съдържанието. Предложих на мистър Уелс, да се свърже с компаниите, споменати в списъка, в случай че в техните системи за сигурност също е било проникнато…

— Боя се, че това е незаконно.

— Незаконно? — Арлекин замръзна на място. — Колко незаконно, мистър Линдън?

— Компютърните кодове са секретна информация.

— И аз мислех така, мистър Линдън. Грешка, която струваше на банката ми петнадесет милиона долара… Ето разписката. Ето фотостатите.

— Ще трябва да ги задържа.

— Не, мистър Линдън. По закон те са моя собственост. Ще ме попитате учтиво, дали ще ви позволя да ги задържите.

— Извинявайте. Мога ли да ги задържа?

— Да, мистър Линдън, можете. Но, разбира се, ще ми дадете разписка.

Той разлисти страниците, като се мръщеше и цъкаше печално. После се обърна към мен.

— Мистър Дезмънд, можете ли да ми разкажете подробно как се сдобихте с бележника?

Той искаше подробности — получи ги: утринните ми навици, ритуалите на Такеши, филателната колекция на племенника му и в добавка на това, повторение на същото и от Сюзън. Тогава той зададе най-важния въпрос:

— Кой ви изпрати бележника, мистър Дезмънд?

— Не знам.

— Но сигурно сте мислил върху това.

— Колко е часът, мистър Линдън?

— Дванадесет, защо?

— Бележникът се появи на масата ми за закуска преди четири часа. Оттогава съм тук и повтарям едно и също пред мистър Арлекин, Саул Уелс, полицията, а сега и на вас. Нямах много време за размисъл. Моля, отчетете фактите. Какво бих могъл да направя с този бележник? Да го продам? Да го изям? Това е веществено доказателство в разследването на убийство. Не бих могъл да се отърва от него достатъчно бързо.

— Случайно да сте го купил?

— От кого, мистър Линдън?

— От мис Халстрьом, например.

— Тя тайни ли е продавала?

— Обсъждахме и тази възможност.

— Защо да ги купувам?

— Може би, за да злепоставите „Криейтив Системс“. Прочетох съобщението ви за пресата тази сутрин, господа. Вие не желаете да продавате, убеден съм в това, но цената очевидно е доста привлекателна за някои акционери.

— Това въпрос ли е или твърдение?

— Просто предположение, мистър Дезмънд, за да стимулира разговора.

— Това е краят на разговора.

Думите на Джордж Арлекин прозвучаха сурово и категорично. Той стана, отиде до телефона, обади се на централата на хотела и помоли за личен разговор с швейцарския посланик във Вашингтон.

Мистър Филип Линдън бе много добър следовател, но в последния момент нервите му не издържаха.

— Моля, мистър Арлекин! Прекалих, извинявам се.

— Много съжалявам, мистър Линдън. — Арлекин бе непреклонен. — Срещата приключи. Чухте истината. Ако не сте в състояние да я различите, няма с какво повече да ви помогнем. Намирам намека ви за изключително обиден. Имам основания да смятам, че е бил внушен от някого. Ако това е така, то говори лошо за вас като държавен служител… Ало! О, Ерих! Джордж Арлекин от Ню Йорк. Важен дипломатически въпрос. — В следващите пет минути той говори на швейцарски немски, след което затвори телефона. — Пол, отиваме във Вашингтон. Предлагам да се обадиш в твоето посолство, докато сме там. Сега, мистър Линдън, нека бъдем съвсем ясни. За нас е и ще бъде удоволствие да ви предаваме всяка информация, свързана с вашето разследване, което, както мистър Янко ме уведоми, засяга строго секретни въпроси. От друга страна, ние няма да приемем такъв груб начин на разпит и ще се защитим срещу него, ако е необходимо и чрез дипломатическа намеса.

— Това е ваше право, мистър Арлекин. — Мистър Линдън бе възвърнал доброто си държане и част от куража си. — Между нас казано, не ви обвинявам. Използвахте израза „внушен от някого намек“. Не бихте ли желал да го обясните?