Морис Уест - Арлекин

— Бог да те благослови! Сега излез оттук и ме остави да се облека. Очаква ни голям ден. Ще ти разкажа на закуска.

За щастие Такеши бе роб на ритуала. Нареди масата за закуска: сандвичът — увит като сватбен подарък, маслото — нарязано на ролца, сокът — пълен с натрошен лед. Пощата и сутрешния вестник донесе след бекона и яйцата и втората чаша кафе. После разряза пликовете и отдели чуждестранните марки за племенника си в Сан Франциско. Взе сметките за домакинството, които плащаше с парите за домашни разходи. Аз отнесох вестника и личните писма в дневната, където Такеши ми поднесе кафе за трети път, в нова чаша. След това се зае с къщната работа.

Кафявият плик бе последен в купчината писма. Такеши забеляза веднага, че на него няма нито марка, нито печат. Престорих се на изненадан, претеглих го на ръка, отбелязах, че липсва адрес на подателя и му го подадох, за да го отвори. Направих така, че да прочете приложената бележка и сподели учудването ми, че получавам послание от мъртва жена. После го помолих да ме свърже с Джордж Арлекин и да чака. Казах на Арлекин:

— Джордж, случи се нещо много странно. Необходимо е да действаме веднага. Двамата със Сюзи ще бъдем готови след двадесет минути. Не, по-добре да не го обсъждаме по телефона. Мисля, че е работа за полицията. Нуждаем се и от Саул Уелс…

Саул Уелс говореше със скорост сто думи в минута, разхождаше се, пушеше, тръскаше пепел и раздаваше съвети.

— Вие сте двама чуждестранни господа. Плащате ми, за да знам. И така, когато дойде полицията, ще ме оставите аз да говоря… Всичко, което можете да им кажете, е, че бележникът се е появил неизвестно как в пощенската ви кутия. Вие, разбира се, знаете какво има в него. Както и аз. Направил съм фотостати на всяка страница. Това е нормално. Аз съм детектив, регистриран съм и имам разрешително. В същото време съм и бизнесмен, който търси изгода. Ще се свържа с останалите компании, вписани в бележника — на най-високо равнище, строго поверително — и с вашето позволение, мистър Арлекин. Вие също сте били измамени. Те също биха могли да бъдат измамени. Те ще бъдат благодарни. Освен това ще бъдат и уплашени. В минутата, в която си тръгна, те ще телефонират на Базил Янко. Той ще се разтревожи. Ние искаме точно това… Междувременно ченгетата ще са взели бележника. ФБР също. Ченгетата се занимават с убийството. ФБР се грижи за националната сигурност, международните измами и многото големи компании, които го притискат. На вас, мистър Дезмънд, ще ви бъдат зададени два неудобни въпроса. Кой би могъл да изпрати бележника и защо? Те ще зададат този въпрос по двайсет различни начина и ще продължат да го повтарят. Отговорът трябва да остане един и същ: „Не знам“.

— Това означава да излъжа.

— Видял ли сте да оставят бележника?

— Не.

— Можете ли да четете мисли?

— Не.

— Тогава защо да лъжете? Не изпитвайте чувство на вина, приятелю. Това е фатално. Не сте убил никого. Не сте откраднал нищо. Вие сте чуждестранен банкер, който е наел местни детективи и иска да се придържа стриктно към закона… Сега вие, мистър Арлекин. Казал сте на Янко, че разполагате с негово досие. Веднага му направете копие. Ако федералните агенти поискат оригинала, ще трябва да им го дадете — при положение, че Янко им е казал за съществуването му.

— Това няма ли да бъде доста глупаво от негова страна?

— Не е глупаво, мистър Арлекин. По-скоро умно. Той изпълнява деликатни поръчки. Бил е проучван стотици пъти. Когато работите за правителството, не е необходимо да бъдете чист — важното е да направите откровени признания, когато поискат това от вас. Шокиран ли сте? Скъпи ми господине, когато наемате някого, за да ви конструира ракетна система, вие купувате неговия талант и си затваряте очите за неговите грехове. След което ги вписвате в картотеката и двамата сте спокойни. На вас също ще ви бъдат зададени неудобни въпроси. Например, подозирате ли Янко в съучастие в измамите? Намирате ли някаква връзка между измамите и смъртта на мис Халстрьом?

— Аз съм обезпокоен от съвпадението им с предложението му да откупи акциите.

— Добре. Това е линията, която ще поддържате. Фактът, че сте се обърнал към швейцарската полиция, също е във ваш плюс.

— Още нещо, мистър Уелс. Казах на Янко, че разследването ми е установило връзка между Бърни Куниг и Франк Лемиц. Контузиите на мистър Дезмънд все още личат доста ясно. Този въпрос неизменно ще бъде повдигнат.

— Всичко е наред, мистър Арлекин. Имате писмен договор с „Лихтман Уелс“. Можете ли да представите договор с друг детектив?