Морис Уест - Арлекин

— Не.

— Тогава се успокойте.

— Мистър Уелс, чувствам се така, сякаш досега съм живял на друга планета.

— Не, мистър Арлекин — каза Саул Уелс. — Това е добрата стара Земя. Просто не сте се сблъсквал с подобни неща. Сега поемете дълбоко дъх. Ще се обадя на полицията. После ще изчакате десетина минути, преди да позвъните на мистър Янко. Нямам търпение да видя физиономията му, когато пристигне.

В действителност удоволствието му бе отказано. Мистър Базил Янко отсъстваше. Заминал снощи за Европа. Секретарката му не знаеше кога би могъл да се върне. Полицаите бяха благодарни, но изразиха съмнение. Изслушаха мълчаливо пространните обяснения на Саул Уелс. Помолиха ме да ги потвърдя. Записаха ги. Разгледаха внимателно плика, взеха бележника, подписаха разписка, благодариха ни за съдействието и си тръгнаха.

Саул Уелс бе объркан и нещастен.

— … Ние им даваме динамит, а те се отнасят с него като с кутия боб. Янко е запънал до гуша в неприятности, а заминава за Европа. Има нещо гнило. Не ми харесва.

Арлекин не се разтревожи.

— Това е театър, мистър Уелс. Мълчанието е по-страшно от думите. Ако от нас се очаква да изпитваме страх и колебание, ние няма да го направим. Показанията, които сме дали досега, се потвърждават по всеки пункт. Да не се притесняваме, моля.

Телефонът иззвъня. Вдигнах го.

Карл Крюгер се обаждаше от Хамбург.

— Здравей, млади Пол! Как е?

— Не се предаваме, Карл.

— Там, може би. Тук бързо губите позиции. Затова ти се обаждам. Бях помолен да събера група, която да гарантира емисия облигации на местната власт във Федералната република. Не е голяма, но разбираш, че е важна. Вписах името на Арлекин. Задраскаха го.

— Някакви причини?

— Кой ти дава обяснения? Знаеш как е, Пол. Как се държи момчето?

— Чудесно.

— Чувам, че е решил да се възползва от опцията си при сто долара за акция. Значи е идиот. Къде е той?

— Тук. Искаш ли да говориш с него?

— След минутка. Утре във Франкфурт ще се проведе среща, свикана от Янко. Ще присъстват и някои от вашите акционери.

— С малки дялове… и Арлекин има първа опция за покупка. Ти имаш втора. Какво могат да направят?

— Да вдигнат шум и да объркат пазара, ето какво. Арлекин би трябвало да знае. Би трябвало да присъства. Кажи му го.

— Кажи му го сам. Сега ще ти го дам… Джордж, Карл Крюгер е.

Той взе слушалката от ръката ми и се впусна в дълъг и оживен разговор на немски, докато Саул Уелс ме отведе в коридора и ми прочете жална лекция:

— … Чуйте ме, мистър Дезмънд! Познавам този град. Познавам полицията и ФБР и начина им на действие. Пресата ще ни отдели половин колона, после — нищо. Какво ще получим от ченгетата? Благодарим ви за информацията, рутинни въпроси, глупости! Отсега нататък бъдете нащрек с телефоните си и не говорете в присъствието на прислугата. Всеки ден ще изпращам човек, който да проверява този и вашия апартамент за подслушвателни устройства. Ако искате да разговаряте поверително, разходете се в парка или идете до книжарницата.

— Добре, Саул, ще послушам съвета ви. Но по дяволите! Ние не сме престъпници!

— Така е. Но притежавате много важна информация. Не познавате всички компании, вписани в бележника. Аз ги познавам. Това ми е работата. Поне пет от тях са строго секретни организации, които разработват отбранителни проекти. Може да си кръвен брат на президента и пак да ти подслушват телефона. И двамата сте чужденци, а ние се боим от чужденците, мистър Дезмънд. По-скоро ще защитим местна курва като Янко, отколкото двойка девственици от чужбина… Не съзнавате колко лесно е да се оклевети някой. Търгувал ли сте някога отвъд Желязната завеса? Бил ли сте някога в Китай? Имал ли сте някога каквито и да било връзки с чужди агенти? А и какво ще разпечата за двама ви банката данни на Янко? Знаете, че не е необходимо да бъде вярно. То е мнение; но се превръща в чиста истина. Извинете, но е необходима само една дума, за да превърне Дева Мария в Мария Магдалена. Мистър Арлекин може да не разбира това и…

— Разбирам го, мистър Уелс — Джордж Арлекин стоеше на прага с пламнало от възмущение лице. — Трябва да бъдем сплашени и да отстъпим.

— Нямах намерение да ви обидя, мистър Арлекин. Плащате ми, за да говоря истината. Опитвам се да го правя.

— Знам, мистър Уелс. Оценявам това. Не на вас съм ядосан, оскърбен съм от цялата тази гадна история — въпросната среща във Франкфурт, това подкупване на колегите. Предпочитам да горя в ада, отколкото да продам душата си на Янко… Колко фотостата от бележника на Валери Халстрьом имаме?