Морис Уест - Арлекин

— Вие имате един, аз — три.

— Дайте ми още един.

— Какво ще правите?

— Мистър Уелс, аз съм почтен швейцарски гражданин. Ще посетя посланика си във Вашингтон. Смятам да отидем заедно, Пол. Промяната ще ни се отрази добре. Имаме телефона ви, мистър Уелс. Ще ви съобщя къде да се срещнем.

— Само едно нещо, мистър Арлекин. Базил Янко има много приятели във Вашингтон.

— Знам. Но разполагам и със списък на враговете му.

— Проверете ги, преди да им кажете „добър ден“. Климатът във Вашингтон е особен. На някои хора не им понася. Желая ви успех!

Не бяха минали и десет минути, откакто той си бе тръгнал и се обади шефът на пиколата: някакъв господин искал да разговаря с мистър Арлекин. Сюзън слезе долу, за да се срещне с него и да го попита по какъв въпрос. След няколко минути тя ни го представи лично: мистър Филип Линдън от Федералното бюро за разследване. Той бе млад, загорял от слънцето, елегантен и поне в началото с безупречни маниери. Беше доволен, че завари и мен. Това щяло да му спести време и необходимостта да повтаря едно и също. Първо, искал да отбележи, че разговорът е поверителен. Отнасял се за „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, с която „Арлекин и Сие“ била свързана като гарант, акционер, банкер и клиент. Подразбирало се, че „Криейтив Системс“ е предложила цена, за да поеме контрола над „Арлекин и Сие“. Мистър Арлекин бил президент и основен акционер, нали? А мистър Дезмънд…

— Вие не сте швейцарец, нали, мистър Дезмънд?

— Не. Австралиец съм. Имам делова виза, следователно разполагате с данните ми.

— Да, така е. Какво е положението ви в „Арлекин и Сие“?

— Аз съм изпълнителен директор.

— Освен това е колега, когото ценя изключително много и мой стар приятел.

— Благодаря ви, мистър Арлекин. А сега нека спестим времето си: ние сме в течение на вашите проблеми, мистър Арлекин. Искам да кажа, че прегледахме доклада за компютърните ви операции. Знаем, че сте наели „Лихтман Уелс“, за да ги разследват. Те може да станат, а може и да не станат обект на нашето проучване, което е по друг повод.

— Може би не знаете, мистър Линдън, но швейцарската полиция бе запозната подробно със случая и работи по него. Операторката, която е замесена в Ню Йорк, мис Ела Дийн, е мъртва. Според нашите адвокати с това отношенията ни с вашето правосъдие се изчерпват… освен ако и докато нашите детективи не открият допълнителна информация.

— Това е добре. След като ги споменахте, да разбирам ли, че не сте доволни от доклада на „Криейтив Системс“?

— Не съм казал това, мистър Линдън. Докладът е в съответствие с договора, според който системата ни за сигурност трябва да бъде проверявана и да се разкриват всякакви аномалии при функционирането на програмата.

— Да. Но измамата е била извършена във всички ваши клонове, а досега сте открили само един оператор.

— В останалите клонове детективите все още работят.

— Доволен ли сте, че „Криейтив Системс“ не са замесени в измамата?

— Трудно е да се отговори на този въпрос, без да се създаде погрешно впечатление. Трябва да се отбележат две неща: първо, докладът оневинява всички служители на „Криейтив Системс“, но не подкрепя твърдението с доказателства; второ, любопитно съвпадение е, че предложението за поемане на контрол бе направено веднага след представянето на доклада.

— Това, разбира се, би могло да бъде възползване от случая, не съвсем етично, но в същото време не и престъпно.

— Би могло.

— Разбирам, че вие, мистър Дезмънд, сте действал като пълномощник на мистър Арлекин?

— Да, доколкото съм действал.

— Когато, например, обсъдихте доклада с мис Валери Халстрьом?

— Да.

— А когато се срещнахте с нея още два пъти?

— Не. Едната среща бе случайна. Другата — светска.

— След нея тя бе убита. За което, разбира се, разполагаме с доклада на полицията. Мистър Дезмънд, вие помолихте ли мис Халстрьом да ви обясни по-подробно или да изкаже мнение по доклада?

— Да.

— И какво направи тя?

— Обясни съдържанието му. Помолих я да извлече от него изводи. Тя отказа, като се позова на липсата на инструкции в този дух.

— Упражнихте ли натиск?

— Не.

— Да сте изисквал или да сте я убеждавал да ви предостави информация относно „Криейтив Системс“?

— Не.

— Тя подсказа ли, че би могла да ви я предостави при определени условия?

— Не.

— Защо поискахте да излезете с нея?

— Аз съм ерген. Тя е… беше… много привлекателна жена.

— Мисля — учтиво каза Арлекин, — че ще спестим от времето на мистър Линдън, ако му кажем какво се случи тази сутрин.