Морис Уест - Арлекин

— Не бихте ли желал да я осребрите?

— Не.

— Така си и мислех. Добре, нека обобщим. Аз предложих, вие отказахте. Ще посъветвате акционерите си да направят същото. Жалко, че стигнахме до задънена улица, но за шестдесет дни могат да се случат много неща… Приятен ден, господа.

Нямахме време за анализ. Трябваше да изпратим телеграмите до акционерите. Трябваше да напечатаме и писмата в тяхно потвърждение. Адвокатите пристигнаха с едно толкова беззъбо и хленчещо изявление, че Арлекин презрително им го хвърли обратно. Обърнахме се към пресата с нашия втори вариант. Джули се върна по време на цялата бъркотия и настоя да я информираме за събитията през деня. Поиска да научи и защо изглеждам като пострадал от война, което повдигна в окончателен и категоричен вид въпроса колко трябва да знае.

Арлекин бе на мнение, че трябва да й казваме всичко. Аз претендирах за известно право да определям това, тъй като бях сложил главата си на дръвника и Арон Богданович щеше да я отсече при едно махване с батистена кърпичка. Джули заяви доста логично, че било трудно да спи с човек, с когото не можела да разговаря; че ако имало рискове, които да понесе, трябвало да ги знае; че ако можело да се доверяваме на секретарката, то защо не и на съпругата? Изтъкнах довод, от който ме побиваха тръпки: колкото повече знаеш, толкова по-уязвим ставаш; и белезите ми доказваха, че това не бе детска игра. На което Джули отвърна, че сме били малка група приятели, изправена срещу враждебно настроен свят. Ако сме си нямали доверие, групата щяла да се разпадне. Тогава аз отстъпих и Арлекин й разказа цялата история. Тя остана потресена, когато разбра на какъв голям риск сме се изложили, колко близо до джунглата се намираме. Засрами се от собствения си егоизъм, ядосана, че сме я оставили толкова дълго в неведение. Не желаеше да се отнасяме с нея покровителствено като с малко дете.

Арлекин остана доволен. Той вече можеше да разсъждава свободно в семеен кръг. Можеше да признава проблемите си, вместо да се крие зад маска от любезност и усмивки. Дори видът му се промени. Започна да говори по-ясно, да се държи по-естествено. Стана в известен смисъл по-непринуден, макар и по-странен, като монах, който внезапно е открил ключа към собственото си сърце.

Вечеряхме спагети и пихме вино в „Бертоло“. Спагетите бяха идея на Жулиет. Тя решила — простете за израза! — че щяло да ми бъде по-лесно да дъвча тях, отколкото бифтек. Поръчахме на акордеониста да свири стари и сантиментални песни. Държахме се за ръце и пяхме. Пихме за смъртта и вечните мъки на враговете ни, докато Арлекин произнасяше клетви на толкова езици, колкото можеше да се сети, да не би Базил Янко да се измъкне невредим. Беше пир по време на чума: събрани около огъня и бутилката, пеещи, за да прогоним злото от прага си. Но злото беше там и ние го знаехме: заразата на насилието и терора. В момента, в който прекрачехме извън магическия кръг, щяхме отново да станем негова жертва.

Когато вървяхме подръка обратно към „Салвадор“, напрежението от деня си взе своето и внезапно се почувствах отпаднал и ми прилоша. Починах си малко в апартамента на Арлекин, но не ми стана по-добре. Сюзън заяви, че ще ме отведе вкъщи с такси и ще прекара нощта при мен. Възразих, но те надделяха. Половин час по-късно вече бях настанен в леглото си, погълнал успокоително, докато Сюзън и Такеши приготвяха чай в кухнята. Не можеше да се случи. Знаех, че не може. Но се зачудих, докато се унасях, какво ли би било, ако тук постоянно имаше жена.

Арон Богданович ме изненада с посещението си рано сутринта. Такеши го въведе в стаята ми. Той се настани на края на леглото с чаша кафе в ръка и ме попита:

— Снощи не ми се обадихте. Защо?

— Не се чувствах добре. Секретарката на Арлекин ме доведе вкъщи. Тя е в стаята за гости.

— След като ви казвам да се обадите, ще се обадите. Моята система е зависима от систематичното предоставяне на информация. Какво се случи вчера?

Разказах му най-подробно.

Той се замисли и изрази одобрение.

— Добре! Чудех се как ще се справи Арлекин. Какво следва?

— Очакваме отговорите на акционерите ни. Събираме средства в Ню Йорк, за да изкупим акциите на разколебалите се. Какви са новините при вас?

— Знаем кой е убил Валери Халстрьом. Името му е Тони Тезориеро и се намира в Маями. Скоро ще разговаряме с него.

— Как го открихте?

— Неправилен въпрос, мистър Дезмънд.

— Извинете. В този час още не съм във форма.

— Саул Уелс ми предаде новините относно Ела Дийн. На три пъти — през ноември, декември и януари, тя е внесла големи суми в брой. През този период е била близка с Франк Лемиц.