Морис Уест - Арлекин

— Как, мистър Арлекин?

— Неговият шофьор е наел човека, дал нареждането.

— Можете ли да го докажете?

— Да.

— Можете ли да докажете, че шофьорът е действал по нареждане на Янко?

— Знаем, че е било така. Не можем да го докажем пред закона.

— Значи не можете да докажете нищо, мистър Арлекин.

— Точно така. Законът е безпомощен. Мистър Дезмънд не може да получи удовлетворение, освен ако не използва наемник. И така, вашият съвет, господа? Как да получим удовлетворение и да предпазим мистър Дезмънд от по-нататъшни посегателства?… Знам отговора. Не можете да се компрометирате, като препоръчате незаконни средства. Ще стигнете и по-далеч. Ще започнете да ме убеждавате да запазя репутацията на Янко, за, да не би да заведе дело за клевета. Постъпвам, както вие искате. Той ме атакува още по-силно. Когато законът, господа, е безпомощен, как да възтържествува справедливостта? Помислете, моля. И ми представете документите до шест часа вечерта.

Те си отидоха смутени и нещастни, потресени от това, което изглеждаше безсмислена малка тирада.

Сюзън не скри недоволството си.

— Джордж, какво за Бога очакваше да ти кажат? Не могат да тръгнат срещу закона. Те са негови служители. Знаеш това. Винаги си го знаел.

Отговорът му бе бърз и убедителен.

— Не! Това не е решение, Сюзи. Въпросът трябва да получи отговор, защото дилемата е универсална. Палестинецът не може да се върне у дома си, защото на мястото му е построен кибуц. Евреинът не може да отстъпи, защото ще загине в някое сирийско подземие. Бедняците от испанските квартали стават престъпници, защото не могат да си намерят работа или да изхранват децата си. Моето е нищо! Каквото и да се случи, аз ще живея и ще умра богат, без да съм заслужил нито франк. Въпреки това законът е безсилен да защити моето най-елементарно право — правото на добро име. Това е същността на спора. Това е границата, отвъд която ставам брат на човека извън закона или може би човек извън закона…

Никога не го бях виждал толкова разпален или да прави толкова невъздържано изказване. Сякаш някоя струна дълбоко в него се бе скъсала и той не можеше да спре. Предизвикателството му бе отправено не само към нас, неговите помощници, но и към самия него. След това той каза нещо странно, което ме обезпокои.

— Сега гледам към дулото. Виждам куршума в цевта. Чудя се как ли ще се почувствам, когато сложа пръста си на спусъка?

Базил Янко пристигна в три и двадесет и пет — прекалено късно, за да е случайно, но достатъчно късно, за да се предположи демонстрация на високомерие. Той, разбира се, се извини, но по такъв безцеремонен начин, че засили оскърблението. Той се надявал да приключим с разумна бързина, тъй като в шест часа имал среща в Плезънтвил и искал да избегне задръстванията при прекосяването на града. Колата му била в подземния гараж. Би искал да повика шофьора си преди края на срещата. Всичко бе пресметнато така, че да ни накара да настръхнем и да започнем преговорите зле. Бях бесен, но Арлекин остана спокоен.

Едва след като се настанихме край масата, Янко даде знак, че е забелязал присъствието ми.

— Какво се е случило с лицето ви, мистър Дезмънд?

— Нещастен случай. Счупих си и едно ребро. Лекарят каза, че ще оживея.

— Застрахован сте, надявам се.

— Да, застрахован съм.

— Добре тогава, да се заловим за работа. Разбирам, че сте разгледал моята оферта, мистър Арлекин?

— Да, мистър Янко, да.

— Съгласен ли сте, че е щедра?

— Да.

— Да разбирам ли, че я приемате?

— Не, мистър Янко, отхвърлям я.

— Очаквате да вдигна цената?

— Напротив. Надявам се да я оттеглите.

Сянка на изненада прекоси лицето му за миг, след което тънките му устни се разтегнаха в усмивка.

— И защо да го направя, мистър Арлекин?

— Може да решите, че така е по-благоразумно.

— Това не е заплаха, нали, мистър Арлекин?

— Това е съвет, мистър Янко. На този етап приятелски.

Базил Янко се облегна на стола, допря един до друг пръстите на ръцете си и ги вдигна пред бледите си устни. Присви очи. Изглеждаше потънал в медитация. После се усмихна и каза със спокоен глас:

— Мистър Арлекин, знам какво си мислите. Аз съм отвратителен човек, непочтен и алчен, който не може да се нарече колега на европейски джентълмен като вас. Вие няма да ми продадете акциите си. Възнамерявате да съберете достатъчно пари, за да се възползвате от опцията си и да изкупите остатъка — дори ако сделката отслаби позициите ви. Ако направите това, аз имам две възможности. Да повиша цената до непосилна за вас граница. Или да заведа дело, наказателно и гражданско, пред всяко правосъдие, под чиято юрисдикция действате: дела за вреди и загуби, обвинения в измами, злоупотреби и всичко останало. Не е необходимо да печеля процесите, мистър Арлекин. В момента, в който предявя обвиненията, вие сте свършен. Банката ще бъде изправена пред криза на доверието. Накрая аз пак ще я получа… Проявете разум, а?