Морис Уест - Арлекин

Пристигна без цветя и не изказа съчувствие.

— Хулигани? Момчетата ми поработиха върху Бърни Куниг. Решил е, че вие сте виновен и е върнал комплимента.

— Защо ще обвинява мен?

— Кой друг? Ние не си правим реклама сред престъпниците, мистър Дезмънд.

— Смятах, че ви плащаме за денонощна закрила.

— Така е. Моят човек се е движил зад таксито ви. Когато ви е видял да слизате пред вратата си, е отминал. Допуснал е груба грешка. Ще бъде наказан. Съжалявам.

— Плащаме ви хонорар от половин милион. Пребиват ме и вие съжалявате. Браво!

— Предлагам ви да се възползвате от това, мистър Дезмънд.

— Как?

— Вчера решихме да кажете на Янко, че знаем за Куниг и човека, който го е наел. Сега ще го демонстрираме. Вие сте жертва на предумишлено нападение, чиито следи водят до Янко.

— Но аз казах на полицията, че не съм чувал за Бърни Куниг.

— Янко не знае това. Той знае само, че вие сте поръчал информацията и че сте готов да я използвате като обект на сделка.

— Което би могло да ме постави в по-тежко положение.

— Вероятно. Но вие ще дадете да се разбере, че сте оставил нотариално заверени показания, готови да бъдат изпратени в полицията. Бих желал да присъствам, когато му го кажете.

— Мисля, че имате железни нерви, мистър Богданович.

— Някога не беше така, мистър Дезмънд. Точно това беше проблемът. Бих искал да узная как е протекла срещата. Обадете ми се довечера. Денят ще бъде тежък.

— Търговията с цветя, разбира се.

— Не, мистър Дезмънд. Този път са ракети земя-въздух. Три такива ракети се намират в ръцете на терористите от „Черния октомври“. Знаем, че две от тях са в Европа. Смятаме, че третата е в Ню Йорк. Ако не ги открием, много хора могат да загинат във въздуха.

Естествено, нямаше какво да отвърна. Облякох се мъчително, прочетох сутрешните вестници и в десет часа пристигнах в „Салвадор“, чувствайки се като клоун, който е изпуснал влака с цирка. Жулиет вече бе излязла, за да прекара деня с приятелки, така че ми бе спестено неудобството да й обяснявам състоянието си. Разказах цялата история на Арлекин и Сюзън и предложението на Богданович как да я използваме.

Арлекин се навъси и замисли за момент, след което се съгласи и каза рязко:

— Така да бъде! Да видим колко здрави нерви има Янко! Сега, сутрешната програма. Сюзи, в Европа е три часът. Телефонирай на всички от твоя списък. Ще говоря лично с всеки от тях. Пол, ти и аз ще изпратим телеграма до всички акционери, както и писмо за потвърждение. После ще съставим две изявления — едното за Янко, а другото за финансовия печат. Същността им ще бъде, че отхвърляме офертата, препоръчваме същото и на останалите акционери и излагаме причини. Адвокатите ни ще пристигнат в един и половина, за да прегледаме проектите.

Работата вървеше бавно и трудно. Линиите до Европа бяха претоварени. От петнадесетте души в списъка на Сюзън успяхме да говорим само с петима, трима от които бяха готови да продават, а двама бяха склонни да задържат акциите, ако Арлекин им посочи убедителни причини. Това бе същността на въпроса: имахме достатъчно причини, но не можехме да ги изложим, без да попаднем под ударите на закона. Можехме да се противопоставим на завладяването на европейската компания от американците. Можехме да оспорим доколко разумно е предаването на една банка в ръцете на корпорация, която разработва полицейски системи и системи за наблюдение. Можехме да докажем тактиката на октопода, която прилагаше Янко. Но без силна защита и обществена подкрепа, без солидни доказателства в наша полза нямаше да посмеем да повдигнем обвинение срещу него. Една стара поговорка гласи: „Парите правят човека: те го правят по-чист и от ангелите — и ако искаш да докажеш противното, трябва да имаш поне толкова пари, колкото и той.“

Напълнихме кошчето с несполучливите си чернови, но преди да пристигнат адвокатите, бяхме сигурни, че сме сътворили малък шедьовър на сдържано изказване. Адвокатите се ужасиха. Това, което в Женева бе логично твърдение, в Ню Йорк било потресаваща клевета. В никакъв случай нямало да ни позволят да го публикуваме, дори да го пратим по пощата. Не, господа, не! Те щели да вземат черновите със себе си и да ги преправят.

Арлекин отстъпи с явно нежелание, след което ги помоли да спрат за момент.

— Господа, бихте ли погледнали мистър Дезмънд? Погледнаха ме. Изразиха съчувствието си в хор.

Разкопчах ризата си. Хорът замлъкна.

— Мистър Дезмънд е бил пребит снощи. Можем да докажем връзката на мистър Янко с това престъпление.