Морис Уест - Арлекин

— Не би ли било по-правилно да оставите на мистър Янко да направи това или дори да помолите нас?

— Имаме резерви към деловата етика на Базил Янко.

— Бихте ли ги конкретизирал?

— Засега не.

— Остава вторият въпрос, мистър Дезмънд. Защо не ние?

— Аз съм гост в страната ви, мистър Фром. Не бих желал да ви затрудня.

— Не можете да ни затрудните, мистър Дезмънд. Моля, бъдете откровен, доколкото можете.

— Добре тогава, ще го кажа колкото се може по-любезно: вие сте местна американска агенция, която се занимава с много въпроси, политически и криминални. Ние сме европейска организация, чиито интереси в определени области биха могли да влязат в противоречие с вашите. Решихме, че е по-добре да се придържаме към законното си право на свободно общуване, отколкото да потърсим вашата помощ. Такова е мнението на моя принципал. А също и моето.

— С други думи, вие не ни вярвате, мистър Дезмънд?

— Според доказателствата, приведени пред вашите собствени комитети и съдилища, мистър Фром, вие самите не си вярвате.

За моя изненада той се усмихна и кимна неохотно в знак на съгласие.

— Сам си го изпросих, нали? Вие сте добър свидетел, мистър Дезмънд.

— Имам богат опит. Кемпетай 26ме обработваше в продължение на един месец в Сингапур.

— Надявам се, че ни намирате по-цивилизовани.

— Да.

— Благодаря. Сега нека се заемем с едно друго бяло петно в показанията ви: бил сте нападнат пред апартамента си. Пред полицията сте заявил, че не можете да идентифицирате нападателите. Вярно ли е?

— Тогава беше вярно. По-късно бях информиран, че са били наети от мъж на име Бърни Куниг, който на свой ред бил нает от някой си Франк Лемиц.

— Кой ви информира, мистър Дезмънд?

— Нашите детективи. Предполагам, че вече сте обсъдил въпроса с мистър Саул Уелс.

— Да, така е.

— Следователно знаете толкова, колкото и аз, а вероятно и повече.

— Какво знаете вие, мистър Дезмънд?

— Казаха ми, че Франк Лемиц, шофьорът на мистър Янко, наел Бърни Куниг, за да ме следи; че нашите детективи изразили несъгласието си пред мистър Куниг и че Куниг накарал да ме пребият, за да си отмъсти.

— Споменахте ли това пред мистър Янко?

— Въпросът бе повдигнат на срещата ни с него в „Салвадор“.

— Какво каза той?

— Изрази съжаление, че съм пострадал и заяви, че нямал нищо общо с побоя.

— Но призна, че е наредил да ви следят?

— Да кажем, че не отговори.

— Защо не го притиснахте?

— Нямаше нужда. Той бе уведомен, че запазвам правото си да повдигна обвинение срещу замесените лица.

— Но не сте го направил. Защо?

— Предпочитам да не споделям причините.

— Мистър Дезмънд, защо Базил Янко е наредил да ви следят?

— Не знам. Като погледнем назад, изглежда, че е подозирал възможна връзка с Валери Халстрьом.

— И защо би подозрял това?

— Мистър Линдън ми подхвърли идеята. Той призна, че Валери Халстрьом би могла да продава информация от банката данни. Това е истина, нали, мистър Линдън?

Мистър Линдън се смути, но си призна като добро момче.

— Бихте могъл да интерпретирате забележката ми и в този смисъл.

Мистър Фром се усмихна леко, след което се обърна към мен.

— Значи Базил Янко е решил, че вие сте потенциален купувач?

— Би могъл.

— Но вие не сте бил такъв.

— Нито направих предложение, нито пък бях насърчен да направя.

— Което ни води до една голяма дупка в стената. Кой ви изпрати бележника и защо? Какво ще кажете за това? Валери Халстрьом ви казва, че се страхува от Базил Янко. Тя се държи така, сякаш знае, че някой я чака в апартамента. Дава ви бележника, за да го пазите на сигурно място. Знаете, че е опасно да го държите в себе си. Изигравате малка комедия, като го изпращате на самия себе си, за да можете да използвате информацията му съвсем законно… Е, мистър Дезмънд?

— Мога да ви отговоря само едно нещо, мистър Фром. Глупости! И след като говорим за дупки в стената, вие пропускате най-голямата. Кой уби Валери Халстрьом и защо?

— Работим върху това. Дупката се смалява. Знаем, че същата вечер в апартамента й са влезли двама мъже. Единият очевидно е бил убиецът. Другият е мъжът, който е телефонирал на полицията. Вероятно той ви е изпратил бележника… Ако се сетите нещо друго, моля да ни уведомите.

— Непременно, мистър Фром. Още един доматен сок?

— Не, благодаря. Трябва да тръгваме. Помогнахте ни много, мистър Дезмънд… Между другото, тези цветя са много красиви. Откъде ги купихте?

— Това, мистър Фром, е нещо, което дори вие не би трябвало да питате.