Морис Уест - Арлекин

Шест месеца преди развода Базил Янко основал компания, наречена „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Тя не правела нищо друго, освен да съществува. Шест месеца след развода старшият съдружник умрял от свръхдоза барбитурати. Носели се слухове за скандал: злоупотреби със сметки, промишлен шпионаж, продаване на информация на конкуренти на клиентите. Покойният отказал да се защитава. Базил Янко го защитил достатъчно смело, за да си изгради репутация на справедлив, верен приятел и да запази най-важните клиенти. После „Криейтив Системс Инкорпорейтид“ изкупила компанията на изключително изгодна цена. Базил Янко я притежавал изцяло. Сега вече можел да предложи самостоятелните услуги на един гений, без да робува на по-нисши духове. Гигантите започнали да му възлагат поръчки. Той разширявал дейността си бавно, но с неумолима увереност, купувал таланти, продавал идеи, винаги изпълнявал договора си добросъвестно.

Променил се и начинът му на живот. Заживял по-богато, намерил си по-скъпи развлечения, но в същото време се оградил с атмосферата на Фаустовска мистерия. Това му навлякло критики, защото предполагало шарлатанство, но се изплатило с лихвите, когато шарлатанинът доказал по безспорен начин, че е истински вълшебник. Могъщи компании финансирали неговите проучвания. Високопоставени мъже търсели съветите му и той на свой ред им предоставял инструменти на властта.

Оженил се за дъщерята на един от тях — тридесетгодишната не особено красива Джейн, за която се говорело, че обича малки момичета, но била достатъчно богата, за да си позволи ексцентричността. Тя загинала, когато натиснала стартера на своя скутер на езерото Тахо 31и бензинът избухнал. По това време Базил Янко бил в Ню Йорк. Долетял, за да изрази скръбта си над гроба й, да вземе парите от застраховката и да легализира завещанието, направено три месеца преди това, което го обогатило с осем милиона долара.

Тогава започнал да разширява компанията си, като поглъщал по-малки фирми, обирал активите им, запазвал най-добрите им служители, а останалите подхвърлял на конкуренцията. През щастливите дни в средата на шейсетте, когато всеки малък крал плащаше цяло състояние за невидими дрехи, Базил Янко предложил акциите си на борсата, от което направил още едно състояние. Купил хардуер. Нахлул в Европа, купувайки акции и недвижими имоти, съюзявал се и изграждал дъщерни компании. Носели се злонамерени слухове, че и той продавал: информация в замяна на големи дялове от европейски предприятия. Докладът на Мендоса изброяваше няколко случая, но те се основаваха на недостатъчни доказателства. Ето един зловещ пример: европейска фармацевтична фирма била обвинена в кражба на тайни и три дни след това високопоставен аналитик от „Криейтив Системс“ бил убит при автомобилна катастрофа в Доломитите. 32

В известен смисъл това бе стара изтъркана история: нова версия на онези за тютюневите барони, петролните императори и търговците на оръжие. Знаете, че е било точно така. Но ще ви струва цяло състояние и ще ви бъдат необходими три живота, за да го докажете. И ако успеете, никой няма да ви награди с медал — дори да сте жив, за да го получите… Което е хубаво, стига да се е случило вчера и с някой друг. В действителност се случваше днес, на нас. Момчетата от занаята го знаеха; но след като това не засягаше собствените им джобове, въобще не ги интересуваше. Ако ние спечелим, те дори могат да се почувстват малко неудобно. Ако загубим, ще продължат да обядват с Янко в „Бенкърз Клъб“ и да ни отпишат с дежурния епитаф: „Това е бизнесът.“

Светна лампичката за коланите. Стюардесата ни съобщи, че кацаме в Далас, където убили Джон Кенеди, погребали истината заедно с убиеца му и всички заживели щастливо.

Докато пресичахме Рио Гранде, аз спях и сънувах. Събудих се и видях Попокатепетл — суров и покрит със сняг на фона на звездното небе. Под него се намираха по-малки върхове и езера от мрак, изпъстрени със светлините на селата. Далеч напред се простираха неясните очертания на Мексико Сити — златист отблясък, който проникваше през смога и се издигаше високо нагоре в звездното поле. Имах странното усещане за свобода и облекчение, сякаш бях излязъл от дълъг тунел и стъпил в огромна, но приветлива пустош. До мен Сюзън сияеше от същото внезапно учудване и възбуда. Тя държеше ръката ми и бърбореше като дете, пълно с фантазии и полузабравени истории: пернатата змия, златният град в езерото, хората, за които времето било свещена тайна, Кортес, който бил приветстван като бог, но бил прекалено много човек, за да го разбере.