Морис Уест - Арлекин

— Не се оставяйте старецът да ви притесни, мистър Дезмънд. Той е търговецът в нашата агенция, така че трябва да разкаже някоя и друга история. С работата се заемам аз… Как работим? Ами, отвътре — истинско разследване. Нашите агенти действат открито — никакви тайни, никакви фалшиви носове — проучват начина на действие, взимат показания, търсят пропуски и противоречия. Отвън? Ровим се навсякъде, откриваме кой къде спи, кой харчи повече, отколкото са му доходите, кой играе сексуални игри… такива неща. Това е като мозайка, разбирате ли? Накрая всички парчета трябва да съвпаднат. Ако липсва дори едно, то някой трябва да го е скрил или унищожил. Спомням си веднъж…

Той започна да си спомня и пак да си спомня, пресъздавайки всяка случка като беден комедиант. Но някак си ми стана симпатичен и след като изминаха два часа, осъзнах, че циркаджийският му метод е измъкнал от мен куп подробности, които иначе не бих се досетил да му съобщя. Накрая той загаси пурата си и весело заяви:

— Така! Вие ме познавате и аз ви познавам. Мисля, че ще се разбираме добре. Сега да прекратим комедията. Уведомете директорите си, че ще бъдем в движение непрекъснато. Езиците не са проблем. При мен има дори момиче, което говори ескимоски. Все пак имайте предвид нещо, мистър Дезмънд. Отсега нататък участваме в игра без правила. Ако някой ви заплаши, обадете се на нашия взаимен приятел.

Дотук добре. От едната страна беше Янко, който бе съвсем наясно какво иска и как да го постигне. От другата страна бяхме получили обещания и пак обещания, високи цени и куп оплаквания колко опасно било всичко и каква голяма нужда от закрила сме имали.

Прекосих града и се насочих към Първо авеню, където приятелят ми Гъли Гордън държеше спокоен, тих бар за самотни хора и свиреше на пианото. Гъли е от Ямайка, единственият цветнокож с шотландски акцент, когото познавам. Той може да говори и с ирландски, креолски, небраски, италиански, защото е бил актьор, докато, както сам казваше „поумнях, момче и си намерих зрители по неволя“.

Крачех бързо от лявата страна на улицата, когато бях блъснат грубо и залитнах към един мъж, който стоеше пред някаква врата. Паднах на коляно и когато се опитах да стана, бях ударен силно по врата. Трябва да съм загубил съзнание, защото следващото нещо, което си спомням, бе как стоя облегнат на стената и някакъв дрипльо с износен пуловер и сини джинси ме изтупва от праха. Инстинктивно докоснах вътрешния си джоб.

Той се ухили и поклати глава.

— Не, не го взеха.

Попитах с треперещ глас, кои са те.

— Хулигани. Единият блъска, а другият посяга към портфейла. Добре, че бях точно зад вас. Добре ли сте сега?

— Така мисля. Благодаря! Мога ли да ви почерпя едно питие?

— Някой друг път. Пазете се, мистър Дезмънд. Той ме остави и изчезна в гъстата тълпа. Все още бях замаян и разтреперан и дори, през ум не ми мина да го попитам откъде знае името ми. Бях погълнат от една-единствена страшна мисъл — какво просто нещо бе насилието, неочаквано и бързо, и как никой минувач не му обърна внимание.

Втората мисъл се оформи бавно, докато се бях подпрял на пианото, отпивах от чашата си и слушах прекрасната музика на Гъли: принадлежах към онази част от света, към която спадаха самотните пътешественици и родените авантюристи. Няма значение, че се бях измъкнал оттам преди години и се бях разделил с нея с помощта на парите и удобствата. Познавах я отвътре: неспокойния ритъм, дъха на проститутките, противния вкус на кръвта, предпазливото докосване, опростения жаргон на пазара. Понякога, отчаян и самотен, се връщах там и потъвах в миналото, сякаш обличах старо палто, проядено от молци, но удобно.

Приятелят ми Арлекин принадлежеше на друг свят. Той беше образован и джентълмен, откърмен с всички стари европейски добродетели. Естествено, той можеше да изиграе моята роля, както и двадесет други, но си оставаше Schauspieler 13 — актьорът, който играеше по свой собствен начин, без друга цел, освен да достави удоволствие на себе си и публиката. Почудих се как ли би се справил без сценарий, без суфльор, когато предпазителите на рапирите са махнати и след сцената с дуела само победителят ще се върне вкъщи.

Гъли Гордън вдигна поглед от клавишите и каза тихо:

— Тази вечер си тъжен, момче. Имаш неприятности.

— Да, имам неприятности, Гъли.

— Трябва ти някоя красива жена.

— Да.

— На бара има една.

Погледнах натам и видях Валери Халстрьом, сама, с чаша в ръка, да бъбри с бармана. Извърнах се, преди тя да ме забележи.