Морис Уест - Арлекин

Беше шест часа. Изведнъж се почувствах уморен, жалък и стар. Излязох от „Салвадор“, изминах десетте преки до собствения си апартамент и спах до единадесет, когато Такеши ме събуди.

В единадесет и половина пристигна Арон Богданович, точен като Страшния съд. Той бе висок, строен, мускулест, с бронзов загар. Изглеждаше четиридесет годишен. Може да бе и на петдесет. Нямаше как да преценя без свидетелство за раждане. Дрехите му бяха всекидневни, но превъзходно ушити. Здрависваше се мъжки. След като хвърли бърз преценяващ поглед на апартамента ми, каза:

— Оставил съм един човек да наблюдава входа откъм улицата. Пред вратата има друг. Бих желал да влезе и да провери за подслушвателни устройства. Надявам се, че нямате нищо против?

— Съвсем не.

Мъжът влезе — младолико привидение, което обиколи стаите с детектор, кимна доволно и излезе, без да промълви дума.

Богданович се отпусна:

— Сега вече можем да говорим.

— Едно питие?

— Плодов сок, моля.

Такеши ни поднесе чашите и ни остави сами. Арон Богданович се усмихна.

— Е, мистър Дезмънд, какво решихте?

— Ние сме нападнати. Трябва да се бием. Приемаме, че последиците биха могли да бъдат драстични.

— А вашият президент съгласен ли е?

— Дал ми е картбланш.

— Цената е следната. Незабавно ще осигурите двеста и петдесет хиляди долара в брой. Ще осигурите подобна сума до поискване в каквато валута посочим, в която столица изберем. Общо половин милион с максимално превишаване от десет процента.

— Независимо от резултата?

— Такава е сделката. Въпрос на доверие. Другата част от сделката е, че поемаме всички рискове върху себе си и никога, при никакви условия те няма да преминат върху клиента. Ако килимът се изцапа с кръв, ние го чистим. Можете ли да гарантирате необходимите суми?

— Да.

— L’chaim 10, мистър Дезмънд!

— Наздраве!

Изпихме тоста и сключихме сделката. Заехме се с вечерята и Богданович започна да ми обяснява плана за действие като генерал на щабен офицер.

— Прочетох документите. Съгласен съм с вашите изводи. Измамата е свързана с предложението за поемане на контрол. Вероятният подбудител е Янко. За да го докажем, трябва да проникнем в неговата организация, както и във вашата.

— Можем ли да го направим?

— Да. Все пак трябва да организираме и защитна операция за отвличане на вниманието.

— Как ще стане това?

— Ще се обърнете за помощ към обикновена агенция за сигурност и разследвания. Предлагам ви да използвате „Лихтман Уелс“. Ще настоявате операцията да се ръководи лично от мистър Саул Уелс. Той ще приеме.

— Защо?

— Бъдете сигурен, че ще приеме и ще назначи подходящи детективи.

— Ваши хора, всъщност.

— Не съм казвал такова нещо. Нито пък би трябвало да ме питате… Разбирате ли, мистър Дезмънд, не е напълно изключено някой ден да ви окажат натиск, за да разкриете всичко, което знаете за тази операция. Като се има предвид санкцията, която обсъдихме, е по-добре да нямате какво да им кажете, нали? Женен ли сте?

— Не.

— Имате ли някакви връзки, чрез които биха могли да ви шантажират? Любовница, например? Дете?

— Не. Но Арлекин има жена и дете.

— Тогава и той трябва да знае какъв е рискът.

— Ще се погрижа за това.

— Бих желал да се срещна с него лично.

— Тази сутрин бе изписан от болницата. Възнамеряваше да отлети за Акапулко, където да прекара уикенда с жена си. В действителност ще пристигне в Ню Йорк… Ще използва апартамента на банката в „Салвадор“, където по време на възстановяването ще му бъде осигурен лекарски надзор.

— Това е разумно. Скоро и на двама ви може да се наложи да пътувате интензивно.

— Моля?

— Банката ви е в криза. Очевидно ще бъде необходимо да посетите всички клонове. Също така може да се наложи за вашата собствена сигурност, както и за тази на операцията, да пътувате непрекъснато.

— Идеята ви ме плаши.

— Да. Но помислете върху нея, мистър Дезмънд. Компанията ви струва много, а големите корпорации нямат скрупули. Катастрофите се уреждат много лесно. Висши чиновници и дипломати биват отвличани за откуп. Мъченията днес са цяла наука. Прочетете който и да е вестник и ще се убедите, че не преувеличавам. В момента в Ийст ривър 11плава тялото на един наемник, който тази вечер в осем и половина трябваше да убие арабски представител в ООН, щом дипломатът излезе от колата си, за да присъства на коктейл… Надявам се, че бях ясен?

— Прекалено ясен, за да бъда спокоен.