Морис Уест - Арлекин

— Естествено. Мога единствено да те помоля за търпение. Трябва да координираме действията си с всички останали клонове.

— Съгласен съм, разбира се, но се чудя колко информация е изтекла вече.

— Надявам се, никаква.

— Не съм толкова сигурен. Вчера обядвах в клуба с трима приятели. Зададоха ми някой странни въпроси.

— Като например?

— Дали Арлекин ще бъде в състояние отново да се заеме активно с работа.

— Да, много скоро.

— Дали не съм почувствал някакви слабости в операциите ни в Женева.

— И ти ги увери, че няма такива.

— Доколкото зная… Никога не правя прибързани изказвания.

— Знам, Лари, знам. Какви бяха останалите въпроси?

— Дали желаем да продадем банката и дали ни е било направено такова предложение. Отрекох и двете.

— Отново, доколкото знаеш?

— Да… След което ме попитаха дали не възнамерявам да сменя работата си. Отговорих, че съм много доволен от „Арлекин и Сие“ и особено от отношенията си с президента. Знаеш, че имаме много общо — интереса към картините и класическата музика, и ако мога да се изразя така — добър произход.

— Радвам се да го чуя, Лари. Арлекин разчита на подкрепата ти.

— Увери го, моля те, че я има. Но за да бъда съвсем честен, трябва да заявя, че всяко петно върху репутацията на банката или върху моята собствена ще ме накара да преразгледам позицията си.

— Благодаря ти. Знам, че Арлекин ще поиска да те види веднага щом пристигне в Ню Йорк. А дотогава ще поддържаме ежедневен контакт. И още нещо, Лари…

— Да, Пол?

— Дошло е време за изпитания… Разбираш ли?

— Да, Пол. Много добре. Благодаря ти за доверието. Сега е по-добре да се върна и да дам нареждания.

Той излезе с високо вдигната глава и пламнали от набожност бузи — истински бостънец, в който, както казваше Том Епълтън, източният вятър се е превърнал в плът. Сведенията, които ми даде, бяха обезпокоителни. Бе се разчуло за нашите неприятности. Кръчмарските клюки щяха да ги разнесат из града и скоро, много скоро, една оферта от сто долара на акция щеше да ни изглежда като извор в пустинята. Нуждаех се от голямо силно бренди. Отхвърлих идеята, тъй като в три и половина имах среща с Валери Халстрьом и трябваше да бъда във форма, когато седна да разисквам доклада с нея.

Валери Адел Халстрьом — цитирам визитната й картичка — бе изключителна. Висока и руса. Притежаваше едно от онези открити скандинавски лица, които туристическите агенти използват, за да ви подмамят да участвате в пътуване по Балтийско море посред зима, а фигурата й разпалваше въображението. Не че тя я показваше — о, Боже, не! Костюмът й бе шедьовър на благоприличието. Жестовете й бяха сдържани, а гласът спокоен контраалт. Тя знаеше цената си и не го криеше. Отначало се разсейвах. Когато започнахме да работим ред по ред по доклада, реших, че в действителност тя е една много опасна жена.

— Разбирате ли, мистър Дезмънд, ако започнете съдебна процедура, този доклад ще трябва да бъде представен в съда. В момента, в който съм го подписала, аз съм заложила репутацията си, както и тази на своята компания.

— Значи вие заключавате, а и докладът го казва съвсем ясно, че измамите произлизат от собствената ни организация?

— Убедена съм, че е така.

— Кажете ми как според вас са били извършени?

— Да вземем например централата ви в Женева. Компютърният център се намира в Цюрих. Вие наемате потребителско време четири часа на ден, пет дни в седмицата. Разполагате с две линии към централния компютър и се включвате с помощта на специален код. Всеки, който знае този код, може да използва вашите линии или нечии други, за да подаде на компютъра данни и команди или да черпи информация от него.

— Това е така. Но отваря вратички. Измамата е извършена или от нашите оператори, или от външен човек, който е проникнал, като е използвал кодовата ни дума.

— Която е трябвало да научи от вътрешен човек, нали?

— Вероятно… Доколкото разбирам, след като командата се подаде веднъж на компютъра, тя се съхранява в паметта и се изпълнява автоматично.

— Точно така.

— И никой не знае за съществуването й, освен човека, който я е вкарал в паметта.

— Правилно. И това е в основата на всички класически измами. Например, ако имате таван за превишаване на кредита от две хиляди долара, можете да го увеличите на двеста хиляди, като добавите в програмата само две нули. Те се записват и можете да оперирате с фалшивия таван, без някой да ви пита каквото и да било — освен ако и докато някой не се върне да провери първоначалната инструкция. Друг пример. Можете да наредите на компютъра в определен ден да преведе по сметката ви сто хиляди долара и на другия ден да изтрие трансакцията от паметта. Изтегляте парите и закривате сметката с чек и изчезвате от страната. Много е трудно да ви осъдят за криминално престъпление, освен ако не докажат, че именно вие сте наредил на компютъра да извърши измамата. Вие не сте теглил от сметка, за която не сте упълномощен. Грешката е била на компютъра на банката.